Читать «Облачен воин» онлайн - страница 81

— И защо се връща сега, по дяволите? Защо не се измъкне от това и не се върне, след като всичко премине?

Нямаше време за отговор. Планерът на Джоди Казан се носеше към тях на нивото на палубата. Когато стигна на двадесет метра, вятърът неочаквано отслабна и Джоди моментално изгаси мотора — очевидно беше помислила и за това. Скайхокът се олюля от една страна на друга, хлъзна се назад и трите колела стъпиха на палубата на шест крачки от тях.

Това беше. Имаше само една възможност.

Стив, Гас и наземният екип скочиха и задърпаха скайхока. Стив се вкопчи в кабината, забравил, че лявото му рамо се опира на бомбодържателя с напалмовия контейнер. Задърпа надолу, прибавяйки цялото си тегло към планера, Гас хвана предната част. Когато главите им се изравниха с края на кабината, видяха защо Джоди се беше върнала, вместо да чака. Пилотските й дрехи бяха подгизнали от кръв — течеше от рана над десния й джоб на гърдите.

Стив имаше по-малко от половин секунда да регистрира сцената. Видя шиповете на върха на стрела от арбалет да се подават от облегалката на седалката. Ако се съдеше от ъгъла, тя бе дошла през пода, между краката на Казан. Главата на Джоди увисна напред. Поради тъмния визьор не можеше да се каже дали е жива.

Наземният екипаж се бореше да завърже скайхока. Виещ, пищящ демоничен вихър го повдигна от палубата, изтръгна го от ръцете им, преобърна го и го запрати върху покрива на следващия фургон. Стив и другите гледаха ужасени и безпомощни как крилата се счупиха от удара, подпорите се отскубнаха; кабината се прекатури настрана и почна да се удря като махало на разпадащ се часовник в страната на ешелона. Контейнерът с напалм експлодира, към задната част на фургона потече голям оранжев пламък, миг след това вятърът отнесе горящите останки в бушуващата вода.

И Джоди изчезна.

— По дяволите… — промърмори Гас. Вятърът откъсна думите от устата му.

Стив и другите от екипа клекнаха на палубата, смаяни от случайното избавление, загледани невярващи в пушека, който струеше от почернялата, изприщена покривка на съседния фургон — единственият знак, че само преди секунди Джоди Казан е била върху него.

— Държахме я — промърмори шефът на екипа. — Държахме я.

Над тях мълнията прогърмя за последен път. За Стив тя прозвуча като победоносен, леко подигравателен финал. Но неговото шесто чувство му каза, че това е само увертюра.

Мотор-Хед, който беше водач на една от двете групи, атакувани от Джоди, Букър и Ятс, събра разпръснатите воини и ги заведе при Мистър Сноу. Бурята беше стихнала. Тъмните облаци бяха отнесени от вятъра, измити от дъжда и изсушени от показващото се слънце; пухкави, със заоблени краища, които избледняваха на синьото небе, те отминаваха на запад.

Мечките от другата група под командата на Хок-Уинд се присъединиха към тях. Много от воините имаха леки изгаряния, някои по-тежки. Всички понасяха болката стоически, според обичая сред мютите, но на Мистър Сноу му беше ясно, че някои няма да оцелеят при това мълчаливо мъчение. Той не можеше да направи нищо, за да им помогне. Те се нуждаеха от хирургическа намеса, която надвишаваше неговите умения като лечител на племето.