Читать «Облачен воин» онлайн - страница 37

Затова Клиъруотър беше припаднала, когато беше спасила Кадилак от Шакатак; повелителят остава слаб, след като силата е минала през тялото му. Той или тя трябва след това да чака да се възстанови преди силата да може да бъде използвана отново. Следователно във времена на опасност талантът на повелителя трябва да се използва разумно, иначе може да се окаже, че силите му са изчерпани, когато са необходими най-много.

Когато дойде ред на Кадилак да говори, той каза:

— Аз съм затруднен, че не чувам Небесните гласове.

Мистър Сноу се усмихна.

— Ще ги чуеш, когато си готов да слушаш.

— Научи ме как да слушам.

Мистър Сноу поклати глава.

— Главите на младите са пълни със звуците на света. С фанфарите на суетна слава. С тъмния шепот на земни желания. С възрастта твоето вътрешно ухо може да се научи да се затваря за такива шумове. Само тогава ще откриеш, че големите истини са дарове, които идват обгърнати от тишина.

— Аз имам дарба, за която още не съм говорил — каза Кадилак.

— Ученикът не трябва да скрива познание от своя учител — каза Мистър Сноу.

Кадилак се засмя.

— Нищо не е скрито от теб, древни.

— Вярно — призна Мистър Сноу. Очите му трепнаха. — Макар че аз не изпращам ума си в твоята колиба в тъмнината на луната.

Клиъруотър сложи ръце върху носа и устата си и погледна Кадилак през пръстите си.

Кадилак пое дълбоко дъх да избегне заекването от смущение.

— Не съм говорил, защото не бях сигурен дали наистина е дарба, или само халюцинация, предизвиквана от пол у празен мозък. — Той замълча. — Виждам… картини в камъните.

Мистър Сноу кимна сдържано. Клиъруотър слушаше с широко отворени очи.

— Не във всички камъни — обясни Кадилак. — Само в онези, които са… — Той затърси точната дума.

— Виждащи камъни — каза Мистър Сноу.

— Да. — Кадилак взе от брега на потока един гладък камък, голям колкото ябълка.

— Този нищо не казва. — Той прокара пръст около него. — Виждащите камъни имат пръстен от мека златна светлина. Не мога да я видя винаги, но когато държа такъв камък в ръката си и се съсредоточа върху него, виждам картини. Дали те са в камъка, или в моя ум не мога да кажа, но… — Кадилак поклати глава и въздъхна със съжаление — аз не ги разбирам.

Мистър Сноу кимна отново.

— Силата се усвоява трудно. Картините, които виждаш, може да са от миналото или от бъдещето. Те са от мястото, където е лежал камъкът. Съхранени памети, видения на неща, които ще се случат запечатани като отражения на изпълненото с образи небе върху повърхността на безкрайната Река на времето.

— Можеш ли да ме научиш как да усещам тези неща?

Мистър Сноу поклати глава.

— Не. Умението на гадателството не може да се учи. Онзи, който има дарба, трябва сам да се научи да я използва.

— Значи — каза Кадилак — аз съм летописец и пророк. Не може ли някой ден в бъдеще да получа и дарбата на повелител… както я получи Клиъруотър?