Читать «Облачен воин» онлайн - страница 36

— Че как? — каза Лундквист. — Доведоха цялата база.

Докато тя се обличаше, Стив я изучаваше и мислеше за това, което бяха правили допреди минута. То беше извикало в тялото и мозъка му отдавна забравени желания. Слагането на бомбата в дулото с нея му беше доставило безспорно моментно удоволствие, но това беше нещо, без което можеше да живее. Да си позволи да се нуждае от други хора по този начин… да им позволи да се доближат толкова до него беше опасен лукс. Правеше го уязвим.

— Така… — каза Стив. — Тогава „довиждане“.

— Да… ние имаме резервация за совалката в четири. — Лундквист погледна часовника си, след това дръпна ципа на парадната си куртка и нагласи почетните кадетски акселбанти.

Стив с радост би я удушил с тях.

— Късмет и, хм… успешно преследване.

— На теб също. — Брикман я погледна в очите и се усмихна топло, когато си стиснаха ръце. — И не се натягай, чу ли? Ти си номер едно. Не е необходимо да го доказваш навсякъде на мютите.

Той я потупа по рамото. Лундквист го погледна от вратата с плътно стиснати устни.

— Знаеш как да направиш приятелят ти да се чувства добре, Брикман, но под тази твоя от топла по-топла усмивка ти си един долен кучи син.

Стив я погледна спокойно и продължи да се облича.

— Част от моята екипировка за оцеляване.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът? — Лундквист не изчака за отговор. — Мислиш се за различен. Толкова упорито работеше да станеш номер едно, че нямаше време да станеш един от нас. Това плаши хората. И това е лошо… защото един ден може да ти потрябва приятел.

— Нещо друго? — попита Стив невъзмутимо.

— Да — каза Лундквист и потупа значката „Минитмен“ на джоба на куртката си. — И ти, и аз си скъсахме задниците от работа да спечелим това. Просто искам да знаеш, че каквото и да си направил погрешно, в моята книга ти все още си най-добрият.

Стив скромно сви рамене и вдигна ципа на панталоните си.

— Времето ще покаже…

— Наистина ще покаже — съгласи се Лундквист и преди да излезе, добави:

— О, щях да забравя… честит рожден ден.

Глава 5

Два дни след триумфа над Шакатак Кадилак отиде с Клиъруотър и Мистър Сноу навътре в гората. Намериха една поляна край реката и седнаха върху килим от червени треви и листа. Зад тях на всички страни черно-кафявите стволове на секвоите стояха на стража като гигантски воини. Тук-там през дебелия балдахин от листа проникваха слънчеви лъчи и хвърляха светли петна върху морето от папрат, която растеше около чепатите корени на дърветата.

Кадилак слушаше внимателно как Клиъруотър задава въпроси на Мистър Сноу относно новооткритата си сила, която, също като удивителната памет на Кадилак, беше дарба от Небесните гласове, изпратена с благословията на тяхната Велика майка Мо-Таун. Мистър Сноу обясни много неща, като подчерта, че усилието, необходимо за направляване и пригаждане на силата към волята изтощава жизнената сила на повелителя. По такъв начин колкото е по-голяма силата, която се освобождава, толкова повече енергия е необходима да се контролира тя. Голямата сила трябва да се извиква само в критични ситуации, защото в неопитни ръце тя ще доведе до смъртта на онзи, който я е извикал.