Читать «Облачен воин» онлайн - страница 38

— Може би — каза Мистър Сноу.

Кадилак погледна внимателно стария човек и изправи рамене.

— Сянката на Талисмана е върху мен — каза дръзко той. — Ще стана ли Тройнонадарения?

Мистър Сноу затвори очи, сякаш търсеше просветление. Клиъруотър мълчаливо се пресегна и хвана ръцете на Кадилак. Очите им се срещнаха за кратко, после се върнаха на Мистър Сноу, но той дълго не каза нищо нито отвори очи.

— На този въпрос не мога да отговоря — каза накрая Мистър Сноу. — Аз не скривам нищо. Не зная. Много пъти съм чувствал пръста на Небесните гласове да сочи към теб, но сега знам, че мислите ми са били пресилени от желание да видя Талисмана да влиза в света преди аз да отида на Високата земя и… — Мистър Сноу тихичко се засмя — … от недостойната идея, че съм избран да бъда негов учител. — Той въздъхна. — Ти може би. — Мистър Сноу посочи Клиъруотър. — Тя може би…

— Но тя не е летописец! — извика Кадилак. — Не се ли казва, че Тройнонадарения ще е летописец, повелител и пророк?

— Предсказанието наистина е такова — съгласи се Мистър Сноу. — Но преди шест дни кой от нас знаеше дарбите, които притежава Клиъруотър? И преди колко време ти намери първия си виждащ камък?

— Преди две или три години — отговори нацупено Кадилак.

— Нека ти напомня пророчеството — каза Мистър Сноу. — Мъжко дете или женско дете може да бъде. И никой няма да знае кой е Тройнонадарения, докато земята не даде знак.

Кадилак го погледна разочаровано и попита негодуващо:

— Сигурен ли си, че Небесните гласове не са говорили за това по-конкретно?

Мистър Сноу разпери ръце в престорено отчаяние и погледна и двамата със състрадателен поглед.

Клиъруотър се усмихна съчувствено.

— Те говориха, но значението на думите е замъглено — отвърна Мистър Сноу. — Не мога да те успокоя.

— Нека аз преценя това — каза Кадилак.

— Добре — съгласи се Мистър Сноу. — Те ми казаха, че Талисмана ще има общо с теб.

Кадилак погледна изненадано Клиъруотър, след това се обърна към Мистър Сноу.

— Тоест има шанс да не съм само аз, така ли? А някой, когото познавам сега… или някой, с когото ще се запозная?

Мистър Сноу се надигна да стане.

— Почакай! — извика Кадилак. — Нали това включва и мен?

Мистър Сноу повдигна рамене и се изправи.

— Това означава, каквото казва. Ти си летописец. Разтълкувай го.

Глава 6

Минути след като пристигна в жилището на роднините си, Стив легна и спа цели два дни и две нощи. Безмилостният темп на последната година в Авиационната академия плюс допълнителният адреналин, напомпан в тялото му при последните изпити и самостоятелния полет над повърхността, бяха претоварили ума и тялото му. Чак когато се отърси от чувството, че ще бъде събуден от безжалостния електрически звънец, натрупаната от месеци умора изчезна. Докато лежеше, той почувства болезнената умора да се оттича от костите и плътта му, да се оттегля във всички посоки като бавно горящ огън; тялото му се изпълни с монотонна нежна болка, която проникваше във всички фибри, процеждаше се от всички пори. До момента, когато стана непоносима и го обви тъмнина.