Читать «Облачен воин» онлайн - страница 150

Умението да се промъква тихо не бе силната страна на Стив, но възбудата от неочакваната му среща с Клиъруотър бе изострила сетивата му, така че той можа да се настрои на звуците в гората. Свръхестественото му шесто чувство бе по-силно отвсякога. За първи път той чуваше звуците над земята; можеше да различи шумоленето на листата на дърветата от листата, които мачкаше под краката си; можеше да направи разлика между пронизителните крясъци на птиците и приличните на птичи повиквания, разменяни между патрулите на мютите; можеше да усети движението им на север по склона към него. Когато гората се разреди достатъчно, за да може да продължи прав, той тръгна тихо и бързо покрай потока. Реши да се върне по същата пътека надолу до края на платото, като се възползва от постоянния ромон да скрие шума от движението му покрай коритото, скрит от стената от папрат. При водопада щеше да завие вдясно и да тръгне по една от пътеките към селището. След това най-големият му проблем щеше да е да се преструва, че не се е случило нищо необичайно.

Стигна потока, обърна се надясно и легна зад укритието на папратта да провери местността на юг. Нищо не помръдваше. Над дърветата беше пропълзяла странна тишина, но нямаше никаква следа от мютски патрул. Той се надигна и се наведе — и в същия миг почувства полъх на студен въздух над врата си и чу силно тупване. Обърна се и си удари главата в една стрела от арбалет, забита в дървото, до което се беше навел. Съвсем до него! Ако беше закъснял с част от секундата, щеше да е с проводено гърло. Не се спря да види кой е стрелял; фактът, че не го бяха улучили, показваше, че са на известно разстояние, а това, означаваше, че има шанс. Той рязко промени посоката, втурна се нагоре по склона вместо надолу, прецапа шумно потока, прекоси папратта и влезе в гората. Докато тичаше, размахваше налудничаво ръце с надеждата да убеди преследвачите си, че бяга панически изплашен. Зад себе си чу мютите да крещят и свирят — преследваха го. Стив кривна на север, измина осемдесет метра, след това зави остро надясно, прелетя надолу по склона със серия от скокове и салта, зави отново остро надясно и сви обратно към потока, като пълзеше по корем под храстите. В Авиационната академия беше отделил доста време на курса по щурмуване, но това беше може би най-бързото му пълзене. Хвърли се с главата напред в плитката вода, задраска като обезумял по стъпаловидното, покрито с камъни корито. Стигна до по-дълбоко място, където водата покриваше по-голяма част от тялото му, и се скри под надвиснала папрат.

Хитростта му сполучи. Той видя по-нагоре по склона викащите мюти да прескачат потока и да се втурват между дърветата от другата страна. Една, две, три мечки, размахващи ножове-тояги, четвърта с арбалет, три вълчици. Седем мюти… По дяволите! Още колко имаше? Друга мечка с нож в ръка прескочи потока и затича подир другарите си. Осем… Стив знаеше, че не може да остане скрит дълго. След като водещите мюти не го откриеха скоро, нямаше да им отнеме много време да разберат какво се е случило. И тогава щяха да го пронижат в потока с ножовете-тояги — както правеха с пъстървите. Тъкмо понечи да излезе от скривалището си, когато още двама мюти прескочиха потока с пронизителен вик почти над главата му и Стив зарови нос в дъното. Кристофър! Бавно се надигна и видя две вълчици да пресичат потока малко над него. Дванадесет. „Мърдай, Брикман!“