Читать «Облачен воин» онлайн - страница 148

С разтуптяно сърце Стив протегна другата си ръка към девойката и й предложи сливата.

— Запазих една за теб.

Тя не каза нищо. Само влезе достатъчно навътре, та завесата да се затвори.

— Хайде, изяж я — продължи Стив, като се опитваше да скрие лекото треперене на гласа си. — Наистина са много сладки.

Тя просто го гледаше спокойно. Сега, от съвсем близко, Стив видя, че тя не е само красива. Ясните й леденосини очи имаха изненадваща дълбочина и излъчваха не само обезсилваща интелигентност, но и намек за опасност — някаква скрита заплаха, която човек чувства, когато гледа заредена три барабанна пушка.

И кожата й сега беше…

„Не го вярвам“ — помисли Стив.

Гледаха се един друг, както му се стори, безкрайно, а всъщност само две или три секунди; после тя взе сливата от ръката на Стив, отхапа половината, извади костилката с белите си равни зъби и върна другата половина на Стив.

„Печеля“ — помисли Стив.

— Благодаря. Слушай… твоя…

В този момент кошницата, в която беше скрил нещата, падна и се разсипа на рогозката до мютката. Тя не каза нищо. Той знаеше, че тя знае, че тези неща не трябва да са в тази кошница. И тя знаеше, че той знае, че тя знае. Не му оставаше нищо, освен да изяде своята половина от сливата и да чака следващия й ход.

Мютското момиче бавно вдигна пакета с храна и очистителя на вода, после съвсем неочаквано ги остави до Стив. Сложи пръст на устните си, направи му знак да остане на мястото си, взе две навити рогозки и се мушна навън през завесата. Стив взе двата пакета и ги пъхна в джобовете на панталоните си.

След петнадесет секунди девойката се върна, като се постара да не разгръща завесата много широко. Зарови бързо в купа неща в дъното на колибата, които Стив не бе имал време да претърси, измъкна един пластмасов филм и го сложи върху гърдите на Стив.

Стив го вдигна внимателно. Не можеше да повярва на късмета си. Навигационната карта на Фазети! Неговият билет за връщане у дома! Развълнуван, той отвори уста да извика, но преди да може да произнесе някакъв звук, мютското момиче сложи ръка върху устните му, после се наведе над него и взе една правоъгълна кошница от мястото й до кожената стена на колибата.

Стив хвана китката й и махна ръката й от устата си.

— Как се казваш? — прошепна той. — Кажи ми. Трябва да зная!

Мютското момиче го погледна с намек на усмивка. Невъзможно бе да се каже какво мисли.

— Аз съм Клиъруотър, първородната на Тъндър-Бърд от Сън-Данс — прошепна тя.

Стив потупа джоба с пакета храна и вдигна картата.

— Това са големи подаръци. Няма да забравя.