Читать «Облачен воин» онлайн - страница 106

Стив се съпротивлява около минута, след това се предаде. Вкусът беше странен, но не неприятен. „Ах, какво значение има? — помисли тъжно той. — Така или иначе ще умра.“ Идеята, че може по някакъв начин да избегне смъртта, неговият объркан призив за помощ в нивата беше част от възбудената му от болката фантазия. Някой, вероятно старият мют, се беше погрижил за раните му с неподозирани медицински умения, но това нямаше значение… освен ако не го спасяваха за голямото събитие. За Годишното мъчение, на което той несъмнено щеше да бъде принесен в жертва. Страхотно…

Въпреки тази мрачна перспектива Стив установи, че безпокойството му заглъхва. Болката от потрошените части на тялото му също постепенно намаля. Той се почувства приятно замаян; вече не усещаше земята под себе си. Не изпитваше желание да се бори повече. Просто лежеше и не мислеше за нищо.

Кадилак пусна главата на облачния воин, клекна и загледа как Мистър Сноу внимателно отвива бинта от дясната ръка на пациента. После свали кашата от червени листа и прегледа кървящата зееща рана.

— Лошо ли е? — попита Стив с далечен глас.

— Ще трябва известно време да зарасне, но е чиста. Дали ще се възстанови да я използваш напълно зависи от теб, но поне ще има на какво да си обличаш дрехите. Добре… не шавай. — С една тресчица Мистър Сноу напълни двата края на дупката с нова каша от билки и превърза раната.

Стив погледна мюта с правите крайници. Вниманието му беше съсредоточено върху работата на стария човек. Стив обърна глава и видя, че вдясно трепка малък жълт пламък. Огледа се по-внимателно. Тримата бяха в ниска осемстенна колиба, направена от дърво и нещо, за което предположи, че са животински кожи. Леките пръти бяха извити на около над пет фута от земята и наклонени навътре — и се събираха в центъра на насмолен покрив. Прътите влизаха в дървен пръстен, очевидно някакъв вид комин, предназначен да осигури така нужната вентилация. Около стените на колибата бяха натрупани няколко вързопа и кошници, но нямаше нищо, което Стив можеше да определи като мебели. В сравнение с подреденото антисептично помещение на неговата квартира в квартердека на Академията тази колиба беше, честно казано, в безпорядък.

Стив чу гласове и звуци отвън. И музика, каквато никога не беше чувал — напомняше на вятърните камшици при атаката на „Дамата“. Беше странна и натрапчива, достигаше дълбоко в психиката му и предизвикваше тревожна реакция. Той погледна младия мют, коленичил от лявата му страна, и забеляза, че има пет пръста, също като него. Нямаше настроение да се замисли дълбоко върху значението на това откритие, но му дойде наум, че освен дългата му коса единствената физическа черта, която отличава мюта от него — или от който и да било друг трекер, — е шарената му кожа — на черни, кафяви, тъмнокремави и маслиненозелени петна.

Виж, старият белокос брадат мют беше истинско получовешко същество с неравни, прилични на отоци костни израстъци на делото. Разноцветната му кожа беше обезформена още повече от странни възлести бучки на ръцете и скулите, но противно на онова, което Стив очакваше, в очите му проблясваше интелигентност — както и в тези на неговия млад другар.