Читать «Облачен воин» онлайн - страница 104

Бък Макдонъл даде тон на одобрителните викове, когато предните фургони на „Дамата“ се затъркаляха нагоре по вече сухия склон на брега на реката. Петнадесет минути след това двете части на ешелона бяха скачени и той беше готов за път. Със само един планерист да осигурява прикритие, над шестдесет ранени бойци и други тридесет и седем лежащи на пода в погребални чували, Хартман реши да се върне към една от главните попътни станции, за да потърси помощ и да изчака подкрепления, така че нареди на капитан Райдър, навигатора, да зададе курс към Канзас.

Роз Брикман се свести десетина минути след като беше паднала на пода и видя, че я преглежда помощник-главният патолог на вътрешен щат У. Двете рани бяха престанали да кървят и мъчителното страдание се беше намалило до тъпа болка. Помощник-главният патолог видя, че черепът горе вдясно е одран от метален предмет, а десният бицепс е промушен странично. Внимателният преглед на входната и изходна точки показа, че раната вероятно е причинена от преминаване на остър метален прът приблизително един сантиметър в диаметър с четири малки крила на опашката. Подобен предмет може би беше причинил и раната на главата.

Въпреки задълбоченото претърсване на секцията и обискирането на присъствалите по време на инцидента студенти и персонал, такъв предмет не беше намерен, нито нещо друго, което да може да причини подобно нараняване. Десният ръкав на лабораторната манта на Брикман не беше засегнат. Нито помощник-главният патолог, нито някой друг свързан с предварителния преглед можа да обясни как някакъв предмет би могъл да премине през ръката на Роз Брикман, без първо да премине през тъканта на ръкава.

Осем часа след припадъка не можеше да се намери никаква следа и от нараняването. Роз беше диспансеризирана и държана под наблюдение двадесет и четири часа, след което беше изпратен поверителен доклад до Белия дом. Федерацията Амтрак реагира моментално и изпрати специални следователи — един мъж и една жена. Въпреки умелия и външно добронамерен разпит Роз не разказа за ужасяващите видения, които я бяха нападнали, особено за последното, при което беше почувствала, че пада от небето. След един последен преглед на вече оздравялата й ръка и глава двамата следователи се върнаха в Белия дом.

На следващия ден Роз научи, че делото по инцидента е приключено. Изписаха я от интензивното отделение и тя продължи учебните си занятия. Освен въпроса как се чувства обаче колегите й не желаеха да обсъждат инцидента. Роз нямаше нищо против. Тя също не искаше да говори за него. Беше прекалено опасно. Кой би повярвал, че тя знае с абсолютна сигурност, че брат й е ударен със стрела от арбалет? Беше свален. Беше ранен и сега беше в ръцете на Плейнфолк…