Читать «Облачен воин» онлайн - страница 108

— Компютър?

— Дума от Старото време — отбеляза Мистър Сноу.

— Машина, която управлява нещата — обясни Стив. — С хиляди места за достъп в цялата Федерация. Затова ни е необходим номер. Пъхаш картата в един отвор и номерът и другите магнитни данни на нея се подават на Кълъбмъс. Така той разбира кой си. С помощта на компютъра можеш — в зависимост от кредитния си рейтинг — да получиш достъп до различни услуги: храна, банки данни, транспортни системи, видеокомуникации. Номерът ти позволява да установиш връзка. Без него не можеш да съществуваш.

Кадилак кимна замислено.

— Толкова много странни думи, странни идеи. Умът ми не ги побира.

— Неговият свят не е като нашия — каза Мистър Сноу. — Ще ни трябва време да разберем тези неща. — Той се обърна към Стив. — Разкажи ни повече за твоето име.

— Стив… Стивън е името, дадено ми от Генералния президент, когато съм се родил; Рузвелт е името на базата, където живея… Брикман е името на моя род. На моите настойници.

— Настойници? — Мистър Сноу повдигна вежди. — Ти затворник ли си бил в онази… база?

Стив се засмя.

— Не. Моите настойници са двама души, определени да се грижат за мен, когато съм се родил.

— Нямаш ли родна майка и баща? — попита Кадилак.

Стив не разбра въпроса.

— Моите настойници са ме носили през първите девет месеца на моя живот. Моят баща е Генералният президент. Главата на Първото семейство. Баща на целия живот във Федерацията.

— Генерален президент… това ли е името, което сте дали на главния си старейшина? — попита Кадилак.

— Не, това е негова титла. Името му е Джордж Уошингтън Джеферсън 31-ви.

— Ако той е по-силен от теб, защо номерът му е по-малък от твоя?

Стив се усмихна.

— Това е друг вид номер. Той не се нуждае от идентификационна карта. Той е тридесет и първият Джеферсън, който оглавява Федерацията Амтрак. Джеферсънови управляват от самото начало. Те са началото. Затова са наречени Първото семейство. Те са ни дали светлината и въздуха, който дишаме, те са изобретили всички неща, те са проектирали нашите градове, те могат да направят всичко. Те са научили Кълъбмъс на всичко, което той знае. Те са нашите лидери, нашите учители, нашите съветници, наши водачи по пътя към света със синьо небе. — Край на лекцията.

— Генералният президент е техният главен старейшина. Най-важният човек.

— Капо ди капи — промърмори Мистър Сноу.

— Какво?

— Капо ди капи — повтори Мистър Сноу. — Шеф на шефовете. Кръстник. Най-важният човек. Не знаеш ли думите от Старото време?

— Тези не — отговори Стив.

Мистър Сноу се усмихна.

— Тогава може би ще можеш да научиш нещо от нас. Както ние се надяваме да…

Впечатлен от списъка на дарбите на Джеферсън, Кадилак забрави обичайното си почтително отношение към Мистър Сноу и го прекъсна нетърпеливо.

— Този голям шеф, за когото говориш. Казваш, че той е… твои баща?

Стив отпусна глава на кожите.

— Вече ви казах. Той е баща на всички.

Кадилак погледна въпросително Мистър Сноу. Мистър Сноу повдигна вежди и каза: