Читать «Облачен воин» онлайн - страница 105

Глава 13

Стив се свести в полумрак, само по гащета и върху космати животински кожи. Изтънченото му от въздушни кондиционери обоняние веднага беше залято от странни миризми. Той се опита да запуши ноздрите си, за да филтрира мръсотията, която изпълваше въздуха, но щеше да се задуши. Задави се и почувства, че му се повдига.

Някакъв дребен мършав мют с дълга бяла сплетена коса бе коленичил до него и преглеждаше раната на главата му. Все още замаян, Стив повдигна глава достатъчно високо, за да погледне тялото си. Гърдите, двете рамена и горната част на ръцете му бяха бинтовани; левият му крак от бедрото до петата беше прикрепен към примитивна шина. Зад него, седнал с кръстосани крака на бизонска кожа, беше мютът с правите крайници, който бе измъкнал стрелата от ръката му. Той посрещна погледа на Стив със същото безстрастно изражение, което имаше, когато го спаси от горящата нива.

Стив отпусна глава върху кожите, пое дъх и се закашля, за да изчисти от гърлото си надигащата се жлъчка. Вонята във въздуха беше толкова силна, че направо лепнеше по езика му и изпълваше всичките му пори.

— Добре дошъл — каза старият мют.

Шокът, че мютът говори същия език с ясен, разбираем глас, бързо го освести. Огорчен от внезапното осъзнаване какво му се е случило, той кимна и обърна глава настрана. Беше подсъзнателен рефлекс — всички трекери знаеха, че мютите имат заразна кожа и че ако те докоснат дори за кратко, тялото ти се разлага.

Старият мют въздъхна търпеливо и попита:

— Не искаш ли да ти излекувам раната на главата?

— Няма смисъл — промърмори Стив. — Ако ме докоснеш, така и така ще умра.

Съсухреното лице на стария мют се сбърчи в усмивка. Той се изкиска под нос, кимна към мюта с правите крайници и каза:

— Подръж този глупак, моля те.

Кадилак стана и коленичи от другата страна на ранения. Липсата на самообладание у воина го изненада. Той изглеждаше ужасен, очите му буйно се въртяха, но не можеше много да се бори — заради раните. Бяха ли всички като този тук? „Може би — мислеше си Кадилак — смелостта им е погълната от тяхното мощно остро желязо. Ако е така, Плейнфолк няма от какво да се страхуват.“

— Ще му дам пет нишки дрийм кап — промърмори Мистър Сноу. — Това ще го успокои. — Обърна се към Брикман. — Ти си един много объркан млад човек, знаеш ли?

С крайчеца на окото си Стив видя как белокосият мют рови в различни торби и кошници; накрая намери малка кожена торбичка, от която извади няколко къси нишки зеленикавокафяво вещество и ги даде на Стив.

— Сдъвчи ги.

Кадилак отвори насила устата на облачния воин. Мистър Сноу пъхна нарязаната доза дрийм кап и Кадилак затвори челюстите на воина.

— Добре, не го дъвчи, щом не искаш — промърмори сърдито Мистър Сноу. — Няма значение. В края на краищата все ще го глътнеш.