Читать «Облачен воин» онлайн - страница 103

След това изслуша подробния рапорт на Гас за останките от двата скайхока в гората.

— Жалко за Фазети и Нейлър — отбеляза той, когато Гас завърши.

Гас изглеждаше смутен.

— Какво се е случило?

— Не сме съвсем сигурни — бавно каза Бакстър. — Всичко, което знаем, е от едно искане за помощ от Нейлър, в което се казва, че Фазети вдигнал капака на кабината и започнал да стреля по него. Шефът казал на Нейлър да отвърне на стрелбата.

— Кълъбмъс! — извика Гас. — И?

Бакстър вдигна рамене.

— Кой може да каже? Нейлър, изглежда, е бил бавен.

Гас го погледна изненадано.

— Но… искам да кажа… защо ще…

— Добър въпрос — отговори Бакстър. — Единственото, което мога да ти кажа, е, че този малък инцидент няма да бъде докладван в Гранд Сентрал. Това ще е просто запис като при Брикман — „СВ/ВТ“.

— Ужас… — извика Гас. — Девет скайхока, свалени за един ден. Ако Федерацията има намерение да победи мютите, трябва да сме по-ефективни.

— Адски си прав. — Бакстър стана от масата. Гас скочи и командващият въздушните сили го изгледа. — Трябва да те предупредя, че ако заяждането на пушката ти се окаже резултат от неправилна манипулация, ще загазиш. „Небрежност по време на активна служба“.

Гас застана мирно.

— Тъй вярно, сър, разбирам, сър. Това ще означава, че вие сте били единственият на борда, способен да изпраща въздушни патрули.

Изражението на Бакстър не се промени.

— Ще го имам предвид, когато получа рапорта от оръжейника. Свободен си.

Гас отдаде чест нахакано, обърна се кръгом и излезе.

В гората Клиъруотър наблюдаваше със затаен дъх как няколко вълчици се катерят по клоните към свалените стрелолисти. Телата на облачните воини бяха освободени от коланите и безцеремонно хвърлени на земята. Демонтираха планерите, свалиха и различни жици и контролни проводници, но по-големите детайли се оказаха трудни за разглобяване. Повечето от мародерстващите мюти се задоволиха с металносини парчета плат със слънчеви клетки.

След като слязоха на земята с трофеите си, те се събраха около двамата мъртви облачни воини и им свалиха шлемовете и дрехите. Масленорозовите им тела бяха почти без косми. Блъскаща се тълпа зрители се струпа да гледа телата. Накрая главите им бяха отсечени и набучени на колове пред колибата, която Клиъруотър споделяше с три от племенните си сестри.

Ултра-Фокс, водачката на групата, която се бе качила на дърветата, тъжно даде един от шлемовете на облачните воини на Клиъруотър. Това беше дан в знак на признание за силите, които тя беше извикала, за да ги свали от небето.

Клиъруотър клекна между коловете с главите на облачните воини и сложи скъпоценния шлем в скута си. Чувстваше се изтощена от силата, която беше минала през нея, но този път не беше отслабнала до припадък. Макар че Мистър Сноу беше казал, че тя е избрана от Небесните гласове да получи този безценен подарък, Клиъруотър все още се страхуваше от тайнствената сила, която се криеше в нея. Беше смутена и от поразителното сходство на тялото си и това на Кадилак с телата на подземните хора. Техните млади лица, които сега гледаха безжизнени от коловете от двете страни на вратата на колибата, имаха дори същите зъби; и същите тесни челюсти. Изглеждаха така, сякаш са излети от един и същи калъп. Тя знаеше, че трябва да е въодушевена от тази победа, но не беше. Чувстваше се натъжена и объркана, сякаш с тяхната смърт беше умряла част от самата нея. И фактът, че се беше отдала на такива мисли, я разстрои още повече.