Читать «Ключът» онлайн - страница 96

Атанасий тъкмо се канеше да му отвърне, когато прозвуча звук, който накара и двамата да замръзнат.

В една от по-малките пещери в недрата на планината беше отекнала камбана.

Отвън имаше някой, който викаше асансьора, за да се качи в Цитаделата.

45

Гейбриъл заразказва мъчително историята. Излагаше я късче по късче, преодолявайки болката и скръбта, но в един момент отделните подробности започнаха да се изливат като река и тъгата му отново се превърна в гняв. Когато приключи, подаде бележника на доктор Аната и се отпусна в кожения фотьойл, останал без капка сили.

Седяха в просторно помещение, някога било салон за приеми, а днес превърнато в богато оборудвана библиотека, в която книгите изпълваха всяка стена от пода до тавана и покриваха всяка хоризонтална повърхност. Електричество още нямаше, затова помещението бе озарено от една-единствена свещ, която създаваше усещането, че стаята принадлежи на миналото, а не е част от модерния град, който стенеше и виеше отвъд тежките завеси на прозорците.

Доктор Аната се взираше в бележника с пребледняло от шок лице. Познаваше Катрин Ман от много години, бе работила като неин неофициален съветник, бе споделяла с нея цялото си познание и всичките си открития, свързани с Цитаделата. Тя също бе мала, подобно на семейството на Гейбриъл, потомка на едно от двете най-древни племена. Другото бе яхве, обитателите на Цитаделата,които бяха откраднали Тайнството и бяха използвали мощта му за свои собствени цели.

Гейбриъл видя сълзите, напиращи в блесналите ѝ от влага очи, когато тя завъртя бележника в ръцете си и сребърните пръстени отразиха светлината на свещта, когато дланите ѝ погалиха тъмната кожа. Устните ѝ оформиха неизречени думи. Тя явно се опитваше да зададе въпрос и когато най-сетне успя да го направи, гласът ѝ потрепери от вълнение.

-      Смяташ ли, че са я убили заради... смяташ ли, че търсят този бележник?

Гейбриъл поклати глава.

-      Ако искаха него, ченгето щеше да го вземе. Повече ми прилича на операция по ликвидиране на свидетелите, която цели да елиминира всеки, който е проникнал във вътрешността на Цитаделата. Нямам представа какво има в бележника, но не смятам, че те подозират за съществуването му.

-      Прочете ли го?

-      Не. Дойдох направо тук. Нямах представа къде другаде да отида. Съжалявам, ако... не е трябвало да го правя. Не искам да те забърквам в неприятности. Ако искаш да си тръгна, просто кажи.

Доктор Аната го изгледа през полукръглите стъкла на очилата си за четене. Изгледа го с такова възмущение, каквото рядко бе виждал.

Любезността и сърдечността ѝ му помогнаха да се почувства по-добре. Тя свали кожената подвързия и огледа корицата на бележника, поднесе я към свещта, за да видят и двамата какво е написано там.

Доктор Аната бе прекарала целия си живот в изучаване на митовете, свързани с Цитаделата. Бе написала по темата повече книги от всеки друг, отлично знаеше всички легенди и факти, свързани с нея. Затова когато отвори бележника и видя на страниците в средата му символите, образуващи обърнатото Тау, ахна смаяно. Гейбриъл разпозна почернелите от нагряване на пламък страници благодарение на игрите, които бе играл като дете с майка си. Някога тя му бе писала тайни послания, които той трябваше да открие. Прогони спомена и се съсредоточи върху текста, като го преведе наум от малански, който бе научил от майка си.