Читать «Ключът» онлайн - страница 95

-      Какво има? - попита тя, хвана го за ръката и го въведе в дома си. - Какво се е случило?

-      Майка ми... - едва успя да промълви той.

Тя го прегърна и зашепна успокоително в ухото му, сякаш отново бе малко дете.

Гейбриъл бе трогнат от този жест, проявен от една толкова хладна и резервирана личност като д-р Аната. Опита се да ѝ благодари, да ѝ обясни, но не бе в състояние да промълви нито дума. Мъката го бе оставила без глас.

44

В Цитаделата кипеше оживена глъчка, отекваха тревожни гласове, всички все още бяха възбудени от преживяното земетресение.

Първите трусове бяха заварили повечето монаси заспали. Бяха ги разтърсили, бяха ги вдигнали от леглата им и ги бяха принудили да излязат в коридорите, където ги свариха най-силните сеизмични вълни. Атанасий бе именно сред тези монаси и оттогава бе прекарал по-голямата част от времето си в опити да успокои останалите, че това е най-обикновено земетресение, а не поредната бомба.

Кълбата дим обаче, които се издигаха над градината, не свидетелстваха в полза на думите му.

Част от електрозахранването продължаваше да работи, затова разполагаха с достатьчно осветление, което да им позволи набързо да оценят причинените от земетресението щети. Те се оказаха удивително малко. Като че ли експлозията отпреди десетина дни бе съборила по-слабо закрепените камъни от склоновете и тунелите на планината и земетресението само я бе разтърсило, за да провери колко сили са ѝ останали. Тук-там имаше паднали камъни, но в библиотеката нямаше пострадали книги, както показа набързо извършената проверка, така че Цитаделата изглеждаше все така здрава и непоклатима и вече се връщаше към обичайния си ритъм на живот. Монасите бързо разчистиха купчините паднали камъни и се върнаха в килиите си или в параклисите, за да продължат да спят или да се молят.

Докато вървеше към своята килия, Атанасий срещна брат Аксел, който крачеше в тунела право към него.

-      Ти си виновен - каза брат Аксел гневно и го посочи с пръст. - Първо градината, а сега и това! Това нямаше да се случи, ако sancti бяха тук и ако Тайнството не бе изложено на опасност.

Атанасий се огледа, за да се увери, че коридорът е празен, а после каза тихо, за да не би думите му да отекнат в тунела:

-      Това са суеверия, които не ти правят чест като глава на гилдия. В момент като този трябва да успокояваш останалите, а не да всяваш паника. Нуждаем се от ред, не от хаос.

-      Имахме ред. В продължение на хиляди години сме имали ред. А сега той се срина само за седмици.

-      Редът ще се върне - отговори Атанасий. - Вече се връща.

-      Въобразяваш си, че и останалите гледат на нещата като теб, но мисля, че ще останеш неприятно изненадан. В подобни несигурни времена хората намират опора в традицията. Тъкмо това смятам да им предложа. Изборите ще покажат кой е прав и кой не.