Читать «Ключът» онлайн - страница 97
Саймън Тойн
- Какво означава това? - попита Гейбриъл.
- Това е мит... или поне така смятах. Нарича се Огледалното пророчество, част от изгубеното познание на
Тя проследи с пръст централната линия на Тау.
- Виждаш ли как думите описват последователността на събитията, които вече настъпват?
Погледна го. Очите ѝ бяха увеличени от стъклата на очилата.
- Земетресението го доказва. Лив сигурно е отключила Тайнството.
Гейбриъл си спомни какво бе видял в планината и поклати глава.
- Не съм сигурен. Параклисът ми се стори празен.
Доктор Аната се поколеба. Бе прекарала целия си живот в опити да научи повече за легендата за Тайнството, бе прочела всяка теория, спекулираща с неговата същност, сама бе създала няколко теории. Не бе мечтала дори за възможността един ден да разговаря с някой, който да е бил вътре в Цитаделата, затова единствено скръбта на Гейбриъл я възпираше да го затрупа с въпроси, които изгаряше от желание да зададе.
- Разкажи ми какво видя - подкани го тя, отстъпила пред неумолимото си любопитство.
Гейбриъл сбърчи чело.
- Цитаделата е по-малка, отколкото си я представях. Има доста тесни и неудобни тунели, наподобяващи онези в мините. Параклисът на Тайнството се намира високо в планината в края на дълго стълбище от дялани камъни. Стените са покрити с остриета, а в края на олтара се издига Тау.
Аната се приведе напред.
- А какво представлява Тау?
- Това е... това е ковчег с формата на кръст, висок може би метър и половина. Когато стигнах там, Лив вече бе припаднала. Реших, че е мъртва. Предната част на Тау бе отворена, а вътрешността ѝ бе празна, пълна с остриета като онези средновековни уреди за мъчения, наричани „желязна дева“.
- И в него нямаше нищо?