Читать «Ключът» онлайн - страница 97

-      Какво означава това? - попита Гейбриъл.

-      Това е мит... или поне така смятах. Нарича се Огледалното пророчество, част от изгубеното познание на мала, словото Божие, записано и предавано тайно от онези, които се стремят да съхранят истината. - Тя докосна символите с пръст и проследи извитите форми на Т. - То е неразделна част от пророчеството, отвело теб и Лив в Цитаделата. И ако това е маланският еквивалент на библейската книга Битие, записала истината за Сътворението, Огледалното пророчество е нашата версия за книга Откровение. То разказва за края. Смята се, че е продиктувано на древните от самите богове и е записано на най-старата форма на човешка писменост, за да послужи като предупреждение. Този символ, обърнат наопаки, описва пътя, който трябва да изминем, и избора, който трябва да направим, когато стигнем до самия край.

Тя проследи с пръст централната линия на Тау.

-      Виждаш ли как думите описват последователността на събитията, които вече настъпват?

Ключът отключва Тайнството

Тайнството се превръща в Ключ

И земята цяла ще потръпне

Погледна го. Очите ѝ бяха увеличени от стъклата на очилата.

-      Земетресението го доказва. Лив сигурно е отключила Тайнството.

Гейбриъл си спомни какво бе видял в планината и поклати глава.

-      Не съм сигурен. Параклисът ми се стори празен.

Доктор Аната се поколеба. Бе прекарала целия си живот в опити да научи повече за легендата за Тайнството, бе прочела всяка теория, спекулираща с неговата същност, сама бе създала няколко теории. Не бе мечтала дори за възможността един ден да разговаря с някой, който да е бил вътре в Цитаделата, затова единствено скръбта на Гейбриъл я възпираше да го затрупа с въпроси, които изгаряше от желание да зададе.

-      Разкажи ми какво видя - подкани го тя, отстъпила пред неумолимото си любопитство.

Гейбриъл сбърчи чело.

-      Цитаделата е по-малка, отколкото си я представях. Има доста тесни и неудобни тунели, наподобяващи онези в мините. Параклисът на Тайнството се намира високо в планината в края на дълго стълбище от дялани камъни. Стените са покрити с остриета, а в края на олтара се издига Тау.

Аната се приведе напред.

-      А какво представлява Тау?

-      Това е... това е ковчег с формата на кръст, висок може би метър и половина. Когато стигнах там, Лив вече бе припаднала. Реших, че е мъртва. Предната част на Тау бе отворена, а вътрешността ѝ бе празна, пълна с остриета като онези средновековни уреди за мъчения, наричани „желязна дева“.

-      И в него нямаше нищо?