Читать «Ключът» онлайн - страница 98

Саймън Тойн

-      Нищо.

Аната кимна.

-      В такъв случай тя е освободила Тайнството. Явно си стигнал там след като се е случило. Това означава, че е задействано Огледалното пророчество. Кога за последен път е имало земетресение в Руин?

-      Не зная. Може би преди двайсет или повече години. Възможно е да е просто съвпадение.

-      Не вярвам в съвпадения, не и след всичко, което се случи. Вярвам в съдбата, в предопределението. Спомни си първото пророчество: всичко, което предсказва то, се сбъдна, дума по дума. - Тя премести пръст от новото пророчество към мястото, където линиите, образуващи Тау, се разделяха. - Това също ще се сбъдне. Ние вече сме достигнали този кръстопът, този избор - единият път води към светлината, другият води към мрака.

Гейбриъл прочете последните няколко реда, поразен от апокалиптичния им език.

...земята ще се разцепи...

...чума ще връхлети...

...края на дните...

-      И как можем да го спрем?

-      Не можем. Единственото, което можем да направим, е когато настъпи моментът, да изберем правилния път. - Тя посочи средната част на пророчеството. - Той е описан тук.

Гейбриъл прочете думите, без да обръща внимание на по-езотеричните места.

Ключът трябва да намери Дома на Звездната карта

И там да угаси огъня на Дракона до първо пълнолуние

-      Какво е Звездната карта?

-      Друг мит. Твърди се, че в древността, когато светът бил млад и се променял непрекъснато, първите святи мъже получили като дар език, на който да записват определени свещени истини. Сред нещата, които записали, били и координатите на тяхното най-свещено и забранено за всички останали място. И тъй като земята все още променяла своите очертания и релеф, те използвали за ориентир неизменните звезди и създали Imago Astrum. Звездната карта.

-      Мястото, указано на нея - продължи тя, - било мястото, където човекът получил божествената частица - изначалния дом на всички нас - Едем, Райската градина. И тъй като Звездната карта разкрива местоположението ѝ, тя се превърнала в най-бленувания артефакт на древния свят. Притежаването ѝ било възприемано не само като свидетелство, че властта на даден цар наистина му е дадена от боговете, смятало се, че тя ще разкрие огромно съкровище на онзи, който я притежава. Сред онези, за които със сигурност се знае, че са я притежавали, са цар Соломон, лидийският цар Крез, Александър Велики - все легендарни владетели, прочути със своите богатства и власт. В знак на почит към божествената сила, дарила го с несметните съкровища, донесени от картата, всеки от тези велики владетели скрил част от своите богатства на свещено място. Направили го не само защото вярвали, че така ще умилостивят небесата, а и защото избрали места толкова свещени, но и толкова прокълнати, че никой да не посмее да посегне на техните съкровища. След смъртта на тези царе голяма част от богатствата им така и не била намерена. Ако това място съществува - и ако все още може да бъде открито, - то би разкрило най-голямото съкровище в историята на човечеството. Злато, скъпоценности... несметни богатства.