Читать «Ключът» онлайн - страница 89

Въпреки че в салона на самолета бе доста топло, студени тръпки побиха Лив. Дори сега, когато се отдалечаваше от Руин със скорост от почти хиляда километра в час, тя като че ли не бе в състояние да се изплъзне от влиянието му. Отгърна на съдържанието и потърси „Институт за древна писменост“. Имаше цяла глава, посветена на него. Лив я зачете, изгаряща от нетърпение да научи колкото се може повече.

Институтът за древна писменост е създаден от монасите от Руин през IV в. пр.н.е. по времето, когато от древните земи на Месопотамия, „земята между двете реки", излизат първите писмени системи.

Илюстрацията на съседната страница показваше съвременна карта, върху която бяха очертани границите на Месопотамия. Тя се простираше между реките Тигър и Ефрат, минаваше през цялата територия на Ирак, прекосяваше Северна Сирия и достигаше Югозападна Турция, за да завърши в подножието на планините Таурус, където от незапомнени времена се издигаше Цитаделата.

Първоначалната цел на Института била да събира и систематизира цялото писмено знание, което може да бъде изучено и съхранено. Смятало се, че това знание, предавано от разказвач на разказвач посредством устна традиция, е било компилирано от източници, по-близки до епохата на Сътворението, и следователно по-близки до Бог, затова към съхраняването му се отнасяли като към свещен дълг.

С течение на времето, с появата и възхода на други древни цивилизации, някои също пожелали да събират и пазят древното познание, както и да изучат и препишат произведенията, съхранявани в Цитаделата. Тя обаче, прославила се със своята потайност и мълчание, неизменно отказвала всякакви молби за достъп до архивите си.

В отговор на това големите цивилизации построили свои собствени библиотеки, като започнем с библиотеката на Ашурбанипал и продължим с царската библиотека в Александрия и с библиотеката в Пергам (на тях са посветени отделни глави). За известен период тези библиотеки се разраствали и просперирали, но когато цивилизациите, които ги създали и поддържали, се превърнали в руини, самите библиотеки били или унищожени, или ограбени от армиите на нашественици, или - по ирония на съдбата - книгите им били придобити от единствената библиотека, която останала незасегната: Голямата библиотека в Руин.

Лив обърна страницата и откри гравюра от XVIII в., пресъздаваща Голямата библиотека в Руин. На нея бяха изобразени мрачни пещери и тунели с лавици, отрупани с книги и глинени плочки. Монаси със свещи в ръце сновяха между сталагмитите, за да изучат неща, до които никой освен тях нямаше достъп. Под гравюрата бяха цитирани думите на д-р Парнезий, историк от Оксфорд, живял също през XVIII в., който бе казал, че „както всички пътища водят към Рим, така всички книги се четат в Руин“.

В наши дни, когато музеите започнаха да стават все по-богати и съперничеството между тях кой да изложи по-редки артефакти се изостри, институции от рода на „Гугенхайм“ и „Гети” създадоха собствени отдели за древни писмени паметници. В резултат на това процъфтя черният пазар на древни текстове, който позволи такива съкровища като ръкописите от Мъртво море да станат обществено достояние, вместо да потънат в недрата на планинската крепост в Руин. И докато подобни открития помогнаха да обогатим знанията си по отношение на праисторическото ни минало, най-старите езици като прото- клинописа и познанието, което носят те, остават загадка. Единствената надежда да я разбулим се крие в намирането на ключ.