Читать «Ключът» онлайн - страница 88

41

Полет ТК 7121

Приглушената светлина и неусетно повишилата се температура действаха в синхрон с тихото бучене на двигателите, за да приспят пътниците от полет ТК 7121. Всички авиолинии използват една и съща тактика: да ги нахраним бързо, после да угасим лампите и да вдигнем температурата. Лив обаче не искаше да спи. Бе уплашена, че кошмарите ѝ ще се върнат, не искаше да се събуди изпаднала в паника, разкрещяла се на височина десет хиляди метра, затова предпочете да пие кафе и да чете.

Първо прелисти книгата, за да открие друга илюстрация със символи, идентични на записаните върху ръката ѝ. Знаците от шумерския цилиндричен печат, накарали я да купи тази книга, бяха доста сходни с нейните, но съвпадението не бе пълно. Надяваше се да открие още примери, които да се окажат по-близки до думата, която бе чула. Не бе съвсем сигурна какво ще прави с това знание, ако успее да га открие, разбира се, но бе свикнала да борави с факти. Затова сега търсеше именно факти.

Откри нужната ѝ информация в средата на главата, наречена „Изгубени езици“.

На една от страниците бяха изобразени фрагменти на каменни плочи, открити сред руините на различни древни библиотеки. В долния край на страницата, почти до сгъвката, имаше снимка на счупена табличка. Виждаше се само горната ѝ половина, върху която бяха изписани само три реда символи. Лив се облещи. Постави ръка до страницата и сравни написаните върху нея знаци с тези от снимката.

Бяха едни и същи.

Взе химикалка и внимателно подчерта символите върху снимката и написа „ключът?“ в полето срещу тях.

Текстът към снимката съобщаваше, че плочката е написана на същата азбука, наречена протоклинопис, която бе привлякла вниманието ѝ към книгата. Била открита сред руините на библиотеката на Ашурбанипал¹²¹ на място, наречено Ал Хилах в днешен Ирак. Лив подчерта това място, върна се към началото на главата и започна да преглежда текста с надеждата да открие абзац, в който се споменава въпросната писменост.

Протоклинописът е най-старата форма на писменост и предшественик на всички съвременни форми на писан текст. Наричат го понякога „малан" по името на племето, което го е създало, или „изгубения език на боговете", тъй като древните вярвали, че тази писменост е предоставена в дар на човечеството от самите богове . Поради тази причина тя била използвана от висшите жреци в древното шумерско общество като средство за записване на най-свещените събития. Това ограничило употребата и разпространението на тази писменост и в крайна сметка довело до нейното отмиране. По време на нашествията на еламитите¹³² около 2000 г. пр.н.е. шумерските храмове били унищожени и жреците били избити. Познанието за езика изчезнало заедно с тях, а малкото на брой оцелели текстове не са достатъчни, за да позволят неговото реконструиране. Изследванията върху този език са възпрепятствани и от вековната практика на Института за древна писменост, който се намира в Цитаделата в древния град Руин, да изкупува и прибира в архивите си всички протоклинописни образци, които биха могли да представляват интерес за изследователите.