Читать «Ключът» онлайн - страница 90

Лив впери поглед в последната думи. Съвпадение ли бе това, или поличба? Обикновено тя не вярваше нито в едното, нито в другото, но пък нищо от случилото се през последните дни не попадаше в графата „обикновено“. Остави тази мисъл настрана и направи онова, които правеше винаги - зае се да проучва уликите и доказателствата.

Отново отгърна книгата на азбучния показалец и прегледа списъка с думи, започващи с буквата К. Няколко бяха страниците, на които ставаше въпрос за „ключ“. Започна от мястото, където въпросът бе разгледан най-подробно.

Най-прочутият ключ в историята на древните езици е Розетският камък. Преди откриването му през 1799 г. от Наполеоновата Комисия за науките и изкуствата не сме били в състояние да разчетем древноегипетските йероглифи. Надписът върху камъка, изложен първоначално в някой храм, представлява указ, който трябвало да бъде достъпен за всички, които минавали покрай него. Изсечен е около 196 г. пр.н.е., в епоха, когато езиците започнали да се развиват и разпространяват с бързи темпове. Указът бил написан на трите най-широко използвани езика по онова време: древногръцки, демотично писмо и египетски йероглифи. Сравняването на надписа, направен на добре познатия на учените гръцки език, с останалите позволило на учените да разчетат другите два „изгубени“ езика.

Откриването на подобни „ключови" камъни - които са в състояние да променят световната история - се смята за Светия Граал на археологическата ортография. Най-важен за учените е т.нар. Звезден камък или Imago Astrum, споменат в династичната история на Древен Вавилон като ключа към осмислянето на цялото древно познание. Смята се, че загубването на този камък е свързано с историята на Вавилонската кула. Докато камъкът не бъде намерен, няма да можем да разчетем най-древния от всички езици. Мнозина са убедени, че Imago Astrum е част от огромната колекция на Института за древна писменост в Руин. Някои дори вярват, че той е свързан с митичното Тайнство.

Бележката под линия препращаше към някаква илюстрация. Лив отгърна на нея и установи, че това е същата счупена каменна плоча, съдържаща символите, изписани и върху ръката ѝ. Погледна ги отново и на фона на прочетеното току-що скритото им значение придоби доста по-мрачен смисъл. Изпита внезапно желание да изтрие знаците от кожата си, сякаш това щеше да я предпази от лудостта, която започваше да я обзема.

Разкопча колана на седалката си, остави книгата и тръгна с бързи крачки към тоалетната в предната част на самолета. Междувременно почеса ръката си, сякаш символите върху нея бяха инфектирали кожата ѝ.