Читать «Ключът» онлайн - страница 87

Откъм коридора долетя някакъв шум. Гейбриъл погледна майка си за последен път и излезе, като не забрави да прибере бележника в джоба си.

„Вземи това познание и върви... използвай го срещу тях...“

Когато всичко това свършеше, щеше да има достатъчно време да скърби. Сега обаче беше време за отмъщение.

Погледна бюрото до стената на коридора и двата празни стола до него - единият за полицая, другият за свещеника. Ченгето лежеше мъртво долу на улицата. Свещеникът бе изчезнал.

Гейбриъл спря да прегледа дневника с посетителите и си отбеляза наум номерата на всички посетени през деня стаи. Видя името на Аркадиан, записано срещу стая 410 - стаята на майка му, а също и срещу 406, стаята на Лив най-вероятно. Единственият друг номер на стая, отбелязан в дневника, бе 400, в която лежеше последният оцелял монах.

Гейбриъл измъкна пистолета и тръгна по коридора. Вратата на стая номер 400 бе открехната. Той я побутна с дулото. Вътре цареше мрак, но Гейбриъл успя да различи очертанията на нечия фигура на леглото, озарена леко от светлината, която се процеждаше от прага. Ако се съдеше по смачканите чаршафи и необичайното положение на тялото, монахът не се бе предал без бой, но количеството на кръвта, събрала се в горната част на леглото, откъдето се процеждаше на пода, свидетелстваше, че в крайна сметка е загубил битката.

В коридора внезапно отекнаха гласове. Някой идваше.

„Не бива да те открият!“

Той се обърна и хукна към гласовете, като успя да се скрие в празния склад преди дежурните санитари да се появят иззад ъгъла и да се насочат към стаите, в които ги очакваха мъртвите тела на майка му и на монаха.

Гейбриъл се качи на скелето и уви въжето около крака, гърба и ръката си. Градът се връщаше към живота: в кварталите, където електрозахранването бе възстановено, улиците се измъкваха изпод пелената на мрака. Скоро целият град щеше да светне и някой щеше да открие трупа на ченгето долу. Гейбриъл трябваше да се измъкне, докато мракът и суматохата бяха на негова страна и преди мъката да го обгърне.

Изгрялата луна озаряваше очертанията на Цитаделата на фона на нощното небе. Цитаделата отново бе протегнала зловещите си пипала, но бе успяла да открие само две от четирите жертви, които бе набелязала. Той се бе измъкнал. Лив също. Докато се взираше в планината, Гейбриъл се закле, че Цитаделата няма да получи втори шанс. Усети острите ръбове на бележника, който бе пъхнал в джоба си.

Щеше да намери Лив и да си отмъсти. Сега обаче трябваше да се измъкне оттук и да се скрие.

Викът, долетял от коридора, му подсказа, че някой е открил окървавените останки на монаха. Гейбриъл отскочи от скелето и се плъзна надолу в мрака.