Читать «Ключът» онлайн - страница 91

Дик протегна крака, надигна и тялото си, за да го освободи от менгемето на страничните облегалки за ръце. Ставите му изпукаха, когато се измъкна от затворническата килия, която представляваха седалките в икономичната класа. Той се надигна бавно и почувства как скърцащото му тяло приема обичайната си форма. Когато се изправи в цял ръст, главата му опря в тавана.

Момичето вече бе стигнало предния край на салона, след което изчезна зад вратата, която водеше към миниатюрната тоалетна. Дик вече крачеше по пътеката, когато на вратата светна знак „Заето“.

По време на целия полет бе разсъждавал върху две неща. Първото бе каква книга чете момичето, а второто бе свързано с възможността да го убие още в самолета, без да го заловят.

От съобщението, което бе получил на летището, ставаше ясно, че момичето представлява „непосредствена заплаха“ и трябва да бъде елиминирано „на всяка цена“. Дик обичаше този военен жаргон: оперативните термини и липсата на каквато и да било неяснота или двусмислие в заповедите. По ирония на съдбата обаче искаше ли да изпълни задачата си максимално бързо и ефективно, трябваше да изчака. Е, междувременно щеше да открие отговора на първия въпрос, който го измъчваше.

Стигна до празната седалка и хвърли поглед на книгата. Беше отворена на страница със снимки. Младата жена бе подчертала надписа към една от тях и бе надраскала нещо в полето. Той огледа почерка ѝ. Беше елегантен и компактен, също като нея. Дик извади телефона от джоба си, огледа останалите пътници наоколо, убеди се, че спят, и снима страницата. Заглавието на книгата го изненада приятно. Протегна се за всеки случай - ако някой го наблюдаваше, щеше да реши, че е станал да се поразкърши, после се върна на мястото си. Вероятно, когато му дойдеше времето, щеше да успее да заведе момичето на някое тихо местенце, където първо да си поговорят. На някое и-зо-ли-ра-но местенце.

Рядко се срешаха красиви момичета, които също като него да обичат езика и думите.

42

Докато Аркадиан вървеше към болницата, в съзнанието му изскочиха един след друг различни фрагменти от разговора с Гейбриъл.

Беше капан.

      Лив е в опасност.

      Майка ми също.

Когато научи за двата смъртни случая в болницата от радиото, което бе настроил на новинарски канал, Аркадиан си припомни изражението на Катрин, когато ѝ бе дал бележника. Това се бе случило само преди няколко часа. Тя го обвиняваше за задържането на Гейбриъл и макар да не го бе изрекла с думи, той го бе прочел в очите ѝ, а също и в мълчанието ѝ. Аркадиан се надяваше тя да омекне, когато синът ѝ бъде освободен от участъка. Катрин обаче не смяташе, че системата ще успее да го защити. И се бе оказала права. Ето защо сега той крачеше по улиците, изпълнени с отломки и объркани хора, като покаял се грешник. Искаше да отиде в болницата, трябваше да отиде в болницата. Единственият начин да се погрижи колегите му да не пропуснат някоя улика, да не я манипулират или изгубят, бе да се включи в разследването.