Читать «Ключът» онлайн - страница 85

Замисли се отново за полицая: опитваше се да прецени къде ли е в момента. Вероятно бе стигнал до партера. Продължи да се спуска внимателно, като плъзгаше бавно въжето покрай тялото си, докато не усети близостта на паважа. Тогава пусна въжето и скочи последните два метра. Изправи се и вдигна края на въжето, за да провери на каква дължина може да разчита.

Хукна към рампата, която водеше към подземния паркинг, и върза края на въжето около основата на механизма за вдигане на бариерата. Самото въже опъна по земята между бариерата и стената и се скри до външната стена, където не можеше да бъде видян откъм паркинга. Това му отне само няколко секунди.

Сега трябваше да чака.

Навсякъде около него се носеха звуци, характерни за всеки град, сполетян от бедствие: далечни писъци, викове, сирени и аларми. Гейбриъл се опита да определи кой шум откъде идва и да настрои слуха си към специфичен звук - този, който издават подметките при тичане.

Грабна края на въжето и го намота около китките си.

Времето течеше. Гейбриъл се замисли за майка си, която лежеше сама в мрака, а отровата превземаше тялото ѝ с всяка секунда. Единственият начин да я спаси бе да я остави сама в стаята. Молеше се на Господ да е взел правилното решение.

Откъм мрака, в който тънеше подземният паркинг, долетя трясък на врата, последван от тропота на полицейски кубинки по бетонния под. Стъпките приближаваха.

Гейбриъл се напрегна. Повтори мислено маршрута, който бе изминал преди малко, за да прецени по-добре мига, в който да нанесе удара. Представи си ченгето, видя го в мислите си как забавя крачка, когато започва да изкачва стръмната рампа. Представи си дори дължината на стъпките му. Преброи и крачките, които трябваше да направи, за да стигне до бариерата.

Три.

Две.

Една.

В мига, в който ченгето се появи, Гейбриъл дръпна рязко въжето. Онзи се спъна и полетя напред, стовари се на земята, но все пак успя да се подпре на ръце миг преди лицето му да се размаже в бетона.

Гейбриъл вече се бе хвърлил върху него.

Скочи върху гърба му, заби коляно в кръста му и му изкара въздуха. Сграбчи го за косата и натресе главата му в бетона - прекалено силно може би, - след което се овладя, за да не го направи повторно. Кипеше от гняв заради онова, което ченгето бе сторило на майка му, но съзнаваше, че убийството му няма да му донесе нужното удовлетворение: преди това трябваше да получи отговорите на въпросите, които го интересуваха.

Натисна по-силно с коляно, уви въжето около ръцете на ченгето, дръпна го здраво, после бръкна в джоба си, наведе се и зашепна в ухото му:

-      Забрави нещо — каза и тикна спринцовката пред лицето на полицая. - Искаш ли да живееш? - попита го, заби иглата във врата му така, че да го заболи, и натисна буталото докрай. - Кажи ми какво е това и ще ти осигуря противоотровата.