Читать «Ключът» онлайн - страница 158

Двама пазачи с червени раса стояха до големия дървен рудан на повдигащия механизъм. Той бе надделял над страховете им, възползвайки се от амбицията им с обещанието да ги издигне до sancti в замяна на помощта им.

„Върнете Тайнството - бе им казал - и всичко ще се върне постарому“.

Това се отнасяше до Цитаделата, до sancti и... до самия него.

80

Дик усети включването на автоматичните спирачки и вагонът започна да намалява скорост. Високо пред него сиянието на натриевите лампи осветяваше последната спирка в тунела.

Краят на неговата мисия.

Бе изпълнен със спокойствие и удовлетворение. Щом натовареше сандъка на платформата и дръпнеше въжето на камбаната, мисията му щеше да приключи.

Щеше да бъде из-пъл-не-на.

Това бе една от любимите му думи, толкова съвършена като форма и съдържание. Дори самото ѝ изричане го караше да се усмихва доволно. По този начин се бе почувствал, когато бе открил Божието слово в затвора и бе запълнил празния съд на старото си аз.

Вагонът бавно спря и той слезе на перона. Складът бе с размерите на двоен гараж, покрай стените му бяха наредени стелажи за стоки, а в единия ъгъл бяха оставени електрокари, чиито акумулатори бяха включени в електрическата мрежа, за да се заредят през нощта. Стелажите бяха празни, всички стоки бяха заминали по предназначение. Стъпките му отекнаха в празното пространство, рикошираха от стените и се сляха с тихото жужене на електродвигателя на малкия кар, който Дик насочи към вагона. Натовари сандъка и се насочи към изхода на склада.

Усети полъха на нощния въздух, когато напусна склада и пое по рампата към улицата в подножието на цитаделата. Дървената платформа се намираше точно над него и до нея се стигаше по дървен мост.

И тъкмо стигна до моста, когато всичко се обърка.

Първо чу забързани стъпки. Трима или четирима души, ако се съдеше по звука. Обърна се инстинктивно и посегна под якето си за пистолета, но в този миг го заслепи ярка бяла светлина.

-      Джеймс Харис. „Уърлд Нюз“. Какво има в този сандък?

Видя обектива на телевизионна камера под ослепителната светлина, а също и обвития в нещо като дунапрен микрофон да се насочват към него. Зачуди се дали да не стреля в прожектора, а после и по хората зад камерата, но се поколеба. Камерата вероятно излъчваше сигнал към някоя подвижна телевизионна станция, а може би дори предаваше директно.

Извади ръка изпод якето, но не и преди операторът да види пистолета и да фокусира върху него за секунда.

-      В сандъка няма нищо - каза Дик. - Нямате никакво право. Изобщо не бива да сте тук.

-      Имат моето разрешение - каза друг глас и напред пристъпи друг мъж. Едната му ръка висеше в клуп, прехвърлен през врата, а другата държеше полицейска значка.

Полиция и преса! Ужасна комбинация!

Не му оставаше нищо друго, освен да зареже мисията си и да си плюе на петите.

Пристъпи към камерата, усмихна се широко и вдигна ръце, сякаш се канеше да се предаде. Операторът отстъпи назад, но не бе достатъчно бърз. Дик свали рязко ръката си надолу и събори камерата на земята. Чу се чупене на стъкло, прожекторът гръмна и всичко потъна в мрак. А Дик се хвърли върху полицая.