Читать «Ключът» онлайн - страница 156

-      Как е братът градинар?

-      За жалост братът градинар предаде Богу дух малко след като го видя за последен път. Почина в резултат на полиорганна недостатъчност, причинена от хронична инфекция. Циреите, които виждаш, не са избили само по повърхността на тялото, те са и вътре. Всяко по-рязко движение води до спукването им и токсините от тях се вливат в организма. Когато нивата на токсините станат прекалено високи, органите просто отказват да функционират.

Атанасий отново погледна гърчещите се завързани за леглата братя и си представи как циреите ги разяждат, същите циреи, които можеха да се появят и по неговото тяло.

-      И къде ще ни настаните? Тук няма място, а и съжителството с тези, които вече са развили болестта, обезсмисля налагането на карантина.

-      Пазачите ще се погрижат. Аз и хората ми ще заемем останали пещери в изолационното отделение. Сигурен съм, че ще намерим подходящо решение.

Атанасий разсъждаваше трескаво, за да открие начин да се възползва от неизбежната изолация, на която щеше да бъде подложен.

-      Мога ли да предложа нещо? Библиотеката бездруго е затворена, а освен това до нея може да се стигне, без да се минава през по-оживените части на планината. Можем да превърнем някоя от читалните в болнично отделение, без да притесним никого. В момента библиотеката не се използва, а е достагьчно изолирана и разполага с климатична система, която ще гарантира, че въздухът, който дишаме, няма да зарази останалата част от планината.

Сименон кимна.

-      Ще предложа този вариант. Междувременно ти ще трябва да напуснеш тази стая и да изчакаш в коридора. Изпратихме хора да доведат и останалите водачи на гилдии. Исках да разговарям първо с теб, тъй като бях сигурен, че ще разбереш логиката и ще ми помогнеш да убедим останалите.

-      Разбира се.

Точно в този момент се чу силно почукване по вратата. Брат Сименон отвори и видяха на прага объркания Аксел. Атанасий отиде при него, постави ръка на рамото му и го завъртя леко, за да не става свидетел на тази ужасна гледка.

Аксел обаче се откопчи, впери поглед в него с едва прикрито раздразнение и викна:

-      Видя ли какво направи? Ти донесе тази чума!

-      Да се надяваме, че не си прав - отвърна Атанасий. - Да се молим - за доброто и на двама ни - болестта да се окаже нещо друго.

79

Силните ветрове над Атлантика брулеха белия гълъб, изрисуван върху опашката на транспортния DC-9. Самолетът изпревари разписанието си и кацна на международното летище в Газиантеп в два часа и петдесет минути.

В три часа и три минути до самолета спря товарна платформа, на която качиха сандък с приблизителните размери на ковчег. Качи се и едър рус мъж с черни дрехи, който постави длан върху сандъка, сякаш се намираше в съдебна зала и полагаше клетва върху огромна Библия. Платформата спусна ковчега и мъжа до товарния микробус, чиито врати вече зееха отворени, а ключът бе поставен в контакта. Мъжът сам избута сандъка от платформата в микробуса, затръшна вратите и седна зад волана. Завъртя ключа и роботизираният глас на сателитната навигация започна да го упътва по предварително зададения маршрут. След четири минути мъжът изкара микробуса от контролно-пропускателния пункт и пое по страничния път, който обикаляше летището. Той го отведе до главния път, който прекосяваше планините, за да стигне до град Руин.