Читать «Ключът» онлайн - страница 159

*

Болка прониза ръката на Аркадиан и той падна по гръб на плочника. Извърна се и посегна към пистолета си, при което рамото му изтръпна в агония, но едрият мъж вече завиваше зад ъгъла на склада. След миг изчезна.

Никой нямаше намерение да го преследва. Всички бяха прекалено заинтригувани от основния фокус на ексклузивната история, която Аркадиан им бе обещал.

Операторът вдигна камерата и насочи обектива към капака на сандъка, а репортерът почна да го отваря, като не преставаше да коментира.

Аркадиан се изправи с мъка. Искаше да хукне след нападателя, но физическото му състояние не му позволяваше, затова закуцука към сандъка с надеждата там да го очаква добра новина.

Репортерът отмести капака и той падна на земята.

Вътре лежеше Лив, увита в бинтове и одеяла като мумия. Репортерът ѝ зададе няколко въпроса, но стана очевидно, че тя е упоена. Или поне така се надяваше Аркадиан, тъй като бе очевидно, че суматохата отпреди малко изобщо не я е обезпокоила.

Той допря пръсти до врата ѝ.

Имаше пулс.

Беше жива.

Драган наблюдаваше събитията, разиграли се в подножието на планината, като безпомощно божество, застанало на върха на своя Олимп. В мига, в който блесна прожекторът и едрият мъжага събори оператора и избяга, той разбра, че мисията се е провалила.

Видя как онези долу наобиколиха сандъка и вдигнаха капака. При вида на свитата вътре фигура нещо в него потрепна. Тя го привличаше и той трябваше да се хване за стената на пещерата, за да не полети надолу в бездната. Беше достатъчно близо, за да я види, но същевременно прекалено далеч, за да му е от полза. Смесени чувства бушуваха в душата му - искаше и да се разплаче, и да се разкрещи от гняв, и да убие някого. Не можеше обаче да направи нищо друго, освен да наблюдава как онези долу си тръгват и отнасят момичето.

81

По време на целия път из неравните калдъръмени улички на Стария град Аркадиан не се отдели нито за миг от Лив. Беше я прегърнал като баща, който успокоява детето си, въпреки че при всяко друсване остра болка пронизваше ранената му ръка.

Пътуваха с един от „луноходите“, както наричаха електрическите колички, наподобяващи тези за голф, но използвани за транспортиране на възрастните и инвалидите до подножието на планината. Точно в този момент Аркадиан бе склонен да се причисли и към едната, и към другата категория. Шофираше репортерът, а операторът обхождаше улиците с обектива на камерата си подобно на войник на пост. Не разговаряха, тъй като добре знаеха, че едрият мъжага, който ги бе нападнал, може да се крие някъде в сенките и да се опита да им устрои засада.

Когато се озоваха в подножието на Стария град, Лин се размърда неспокойно, събудена от друсането. Аркадиан въведе нужния код в клавиатурата и се усмихна, когато подвижната врата се отвори и разкри, че и втората част от спасителния план се развива според очакванията.

-      Какво прави тази линейка тук? - попита репортерът.