Читать «Ключът» онлайн - страница 160

-      Аз я повиках. Не бях сигурен в какво състояние ще е заложничката. Спри до задната врата и ще ги помоля да я прегледат. Трябва да се уверим, че е добре, преди да разговаряш с нея.

Репортерът спря до паркираната линейка и натисна спирачките достатъчно рязко, за да разкрие раздразнението си. Сделката, която бе сключил с Аркадиан, му предоставяше ексклузивни права върху историята и сега той се боеше, че те ще му се изплъзнат.

Шофьорската врата на линейката се отвори и оттам слезе слаб мъж с бледо лице и дълга до раменете черна коса. Дойде при тях, наведе се над Лив и хвана китката ѝ.

-      Пулсът е слаб - каза след няколко секунди. - Кръвното налягане е ниско. - Повдигна единия ѝ клепач и насочи фенерче към окото ѝ, сетне направи същото и с другото око. - Зениците са свити, но реагират. Прилича ми на натравяне с барбитурати. Ще ѝ сложа кис- лородна маска, ще ѝ дам глюкоза, но трябва незабавно да я настаним в болница, за да установим с какво е упоена и да прочистим организма ѝ от него.

Отвори вратите на линейката и извади оттам сгъваема количка. Разтвори краката ѝ и те издрънчаха върху паважа.

-      Помогнете му - каза Аркадиан. - Сам бих му помогнал, но не съм в състояние...

-      Продължавай да снимаш - нареди репортерът на оператора и помогна на лекаря да настани Лив върху количката.

Дългокосият медик я привърза с колан, после бутна количката с рамо, за да я намести в линейката.

Репортерът се обърна към Аркадиан.

-      Нали каза. че можем да вземем интервю от нея?

-      Да, но първо трябва да се погрижат за нея в болницата. Не би искал да застрашиш здравето ѝ заради репортажа си, нали?

Лекарят запали двигателя на линейката и сигналните лампи на покрива ѝ започнаха да се въртят и да хвърлят ярки синьо-червени отблясъци върху сивотата на старите крепостни стени.

-      Ще държа останалите журналисти настрани, обещавам - каза Аркадиан. - Така че най-добре да отида в болницата, за да се погрижа за това. - С тези думи се настани на мястото до шофьора и затръшна вратата. - Ще се срещнем в болницата. Попитай за мен на рецепцията. Там ще те упътят.

И линейката потегли.

Репортерът скочи зад волана на новинарския си микробус и запали двигателя. Включи на скорост и натисна педала на газта веднага щом операторът се настани на седалката. Бусът сякаш се спъна, раздруса се и воланът се извъртя надясно. Репортерът се опита да го овладее, но след няколко метра натисна спирачката и скочи, за да види какво не е наред.

Едната предна гума бе спукана от дървена летва с набити в нея пирони. Репортерът метна летвата встрани и тя изтрака на паважа. Саботаж! Той вдигна поглед и видя как линейката завива зад ъгъла и изчезва.

-      Наистина ли става въпрос за свръхдоза барбитурати? - попита Аркадиан.

Шофьорът поклати глава.

-      Едва ли. Вероятно са ѝ давали някакви барбитурати, но концентрацията им не е опасна. Тя е контактна, кръвното ѝ е нормално. Бях ли убедителен? Нямам голям опит с пациенти, които още дишат.

Шофьорът бе доктор Бартоломю Райс, старши патолог в отделението за съдебна медицина. Двамата с Аркадиан бяха работили по стотици случаи и полицаят знаеше, че Райс е единственият човек, който може да се справи с подобна задача - да осигури линейка и да изиграе убедително ролята на лекар - за толкова кратко време.