Читать «Ключът» онлайн - страница 143

Мигом осъзна, че тъкмо това е решението.

-      Не е нужно да наблюдаваме двете летища - каза той. - Трябва да наблюдаваме само Цитаделата. В крайна сметка те ще я отведат там. Ако предположим, че са я отвлекли между седем и девет сутринта в Ню Джърси, значи разполагаме с два часа, през които да наблюдаваме Цитаделата. Каква е часовата разлика между Руин и Ню Джърси?

-      Седем часа.

-      Най-вероятно е излетяла около девет. Ако добавим дванайсет часа полет... това означава девет вечерта в Щатите или четири сутринта в Руин.

-      Идеалното време да вмъкнеш някого в Цитаделата, без да те забележат.

-      Точно така. Трябва да наблюдаваме входа към планината рано сутринта и да подготвим засада в случай, че се появи някой.

Веднага след като каза това, Гейбриъл откри недостатък в плана си и се намръщи. Тази нощ нямаше да може да наблюдава Цитаделата отвън, тъй като се надяваше по това време вече да е вътре в нея. Сети се за Аркадиан, чиято ръка висеше на превръзка, прехвърлена през рамото му. Той можеше да наблюдава Цитаделата сам, но щеше да му трябва помощ, за да спаси Лив. На кого обаче можеше да се довери? Това бе опасен и труден въпрос.

На телевизионния екран се появи кметът на Руин: стоеше на трибуна, издигната в подножието на планината, заобиколен от микрофони с емблемите на всички основни телевизионни канали.

Гейбриъл се усмихна за първи път, откакто бе разговарял с Лив. и каза:

-      Ще те помоля да проведеш няколко телефонни разговора.

72

Вестта за болестта на брата градинар обиколи Цитаделата - разпространяваше се като вируса, от който всички се опасяваха. Магерницата и трапезарията гъмжаха от слухове, които отклоняваха мислите на монасите от молитвите и изучаването на свещените текстове, разпалваха тлеещото напрежение и подхранваха страховете, свързани с изчезването на Тайнството от планината. Всички се бояха да не станат жертва на някоя библейска чума.

Атанасий чу за това, докато се намираше в кабинета на игумена. От експлозията насам прекарваше по няколко часа дневно в тази стая, за да следи многобройните прессъобщения, благодарение на които Цитаделата се информираше за случващото се във външния свят. Те обаче ставаха все по-мрачни и мрачни.

Повечето направо изхвърляше - мачкаше ги на топка миг след като ги прочетеше и ги хвърляше в коша, в който някога оставяха цепениците за огъня в камината. Тя обаче не бе палена след смъртта на стария игумен.

Брат Атанасий идваше тук най-вече за да намери усамотение. Кошът бе почти пълен и той реши да повика готвачите от магерницата, които винаги се нуждаеха от подпалки. Захвърли последното съобщение и тъкмо се канеше да стане от бюрото и да се върне в лабиринта на планината, когато леко почукване на вратата възвести пристигането на новите бюлетини.

Монахът, който ги донесе, бе брат Озгуд, слаб, неспокоен и плах на вид, с лице като на гризач. Наскоро бе повишен и бе заменил сивото расо на novitiate¹⁵¹ с кафявото нa administratus¹⁶². Влезе, без да пророни нито дума, и остави на бюрото купчина документи, вързани с тъмнозелена панделка.