Читать «Ключът» онлайн - страница 145

Атанасий понечи да влезе, но братът лечител се обърна към него и вдигна ръка в хирургическа ръкавица, за да го спре. Атанасий отстъпи назад в коридора, а братът лечител стана, излезе при него и затвори вратата. Чак сега свали маската, която покриваше лицето му. Бе брат Сименон, един от най-опитните лечители в Цитаделата. Мина покрай Атанасий, без да промълви нито дума, и продължи по коридора.

-      Какво му е? - попита Атанасий.

-      Нямаме представа. Отначало решихме, че е същата болест, която порази sancti, но тя приличаше по-скоро на хеморагична треска, докато сега сме изправени пред нещо съвсем различно. Взехме кръв и проба от течността, която сълзи от циреите, но изследванията не са установили наличието на нито една позната болест. Има някои симптоматични сходства с едрата шарка, затова го настанихме в изолационното отделение. Не става обаче въпрос за шарка, затова не зная какво да мисля. Някои неща ме навеждат на мисълта за бубонна чума, но подобни болести или са изчезнали, или са толкова редки, че нямам представа как би могъл да се зарази с подобно нещо.

-      Той разчистваше градината - каза Атанасий, като си спомни за последната си среща с брата градинар.

-      Да, болестна по дърветата. Помислих по въпроса и ми се струва, че това е най-вероятната причина. Има някои спори на гъбички и плесени, които бързо поразяват имунната и дихателната система на хората. Могат да предизвикат силна алергична реакция, която да доведе до производството на микотоксини, могат да причинят и микоза, която на практика е тежка гъбична инфекция. Състоянието на кожата му ме кара да смятам, че става въпрос именно за микоза, макар никога да не съм чел за случай, при който болестта се развива толкова бързо. Надявах се да открием причинителя на болестта и да проверим доколко е опасен, но разбрах, че градинарите са изгорили всичко.

Атанасий кимна. Беше видял черния дим, който се бе издигнал към ясното небе.

-      Какво е състоянието на останалите градинари?

-      Най-голямото ми притеснение е свързано именно с тях - каза Сименон и отвори вратата, която водеше към най-голямото помещение в лечебницата.

Стаята бе тясна, със сводест таван и приличаше на голяма изба. Покрай две от стените ѝ бяха наредени по четири легла, общо осем. На всяко лежеше по един монах. Всички погледнаха едновременно към вратата и брат Атанасий зърна страха в очите им. Това бяха монасите, работили в градината, доведени тук под карантина. Други трима братя лечители се грижеха за тях - всичките бяха с хирургически маски и нитрилни ръкавици.

-      Решихме, че е най-добре да изолираме всички, които са били в непосредствен контакт с болестта по дърветата, докато не разберем какво причинява болестта на брата градинар. - Воят, долитащ от другия край на коридора, се усили отново, сякаш в отговор на споменаването на името му. Всички в помещението го чуха.