Читать «Ключът» онлайн - страница 142

-      След като няма никакво доказателство, че съм избягал от полицията, не би трябвало да ме издирват, нали?

-      О, издирват те, и още как. Само че по друга причина. Отпечатъците ти са открити в болницата. Ти си основен заподозрян за трите убийства.

Гейбриъл обмисли чутото. Това го нямаше по новините. Очевидно полицията бе положила усилия да спре изтичането на информация, вероятно защото предполагаше, че той все още е в града, и не искаше да го подплаши.

-      Полицаят не беше никакъв полицай - тихо каза той, сякаш говореше на себе си.

-      Зная. Вече го проверих. Опитвам се да открия откъде е дошъл, но засега нямам резултат. Нямам представа къде си, но най-добре се скрий някъде и не си подавай носа навън.

-      Как така изведнъж застана на моя страна?

-      Беше прав, има нещо гнило в цялата тази работа - отвърна Аркадиан и му предаде разговора си с ченгето от Ню Джърси.

-      Не е мъртва - каза Гейбриъл, когато Аркадиан му разказа всичко. - Ако искаха да я убият, ченгето щеше да открие тялото ѝ в хотелската стая. Ще я доведат тук. Вероятно са разбрали, че тя носи Тайнството в себе си, и искат да си го върнат.

Погледна си часовника и пресметна колко е часът в Ню Джърси.

-      По кое време разговаря с онова ченге?

-      Преди двайсетина минути.

-      Той имаше ли представа кога е изчезнала Лив?

-      Каза, че я посрещнал на летището, после я настанил в хотела около четири сутринта. Върнал се към девет, след като тя не вдигнала телефона си. Малко след седем в хотела се е включила противопожарната аларма. Искал да провери дали Лив е добре, но тя вече е била изчезнала.

-      Противопожарната аларма е била примамка. Точно тогава са я отвлекли.

-      И аз мисля така. Свързах се с граничните власти - името ѝ не фигурира сред пътниците на нито един редовен или чартърен полет.

-      Няма да я качат на самолет под истинската ѝ самоличност. Вероятно ще използват чартър или частен самолет и фалшиви документи.

-      В такъв случай трябва да ги посрещнем тук.

Гейбриъл обмисли трескаво всички проблеми, произтичащи от подобна задача. Двете летища на Руин обслужваха стотици полети дневно. Първия път, когато Лив бе дошла тук, той бе наблюдавал едното летище, Катрин - другото. Сега обаче майка му бе мъртва, а той не биваше да доближава летищата на километър околовръст, ако не искаше да бъде заловен от охраната.

-      Имаш ли хора, на които вярваш и на които можеш да повериш наблюдението на летищата?

Аркадиан се сети за Юн Халдин и охранителната му фирма. Да, имаше пълно доверие на Юн, но в компанията му работеха много бивши ченгета и никой не би могъл да гарантира за всички тях.

-      Честно казано, ситуацията е такава, че не мога да се доверя на никого. А и ако пристигне с товарен полет например, дори да изпратим хора на летището, те пак няма да я открият.

Гейбриъл погледна телевизионния екран и се опита да анализира проблема обективно. В подножието на Цитаделата бе застанал репортер, а надписът под него гласеше: КЪДЕ СА ОЦЕЛЕЛИТЕ ОТ ЦИТАДЕЛАТА?