Читать «Ключът» онлайн - страница 141

Доктор Аната би трябвало вече да е предала съобщението. Което означаваше, че по-късно тази вечер ще трябва да се срещне с някой от обитателите на Цитаделата, а това бе среща, която в никакъв случай не биваше да пропусне.

Отвори браузъра на мобилния си телефон и въведе в търсачката номера, който бе получил от Аркадиан. Страницата с резултатите се появи миг по-късно и той отвори първите два. Според тях номерът принадлежеше на обществен телефон в Базилика Ферумвия, централната железопътна гара на Руин. Гейбриъл свъси вежди. Странен избор! Хората използваха подобни обществени телефони, когато искаха да се обадят анонимно в полицията, а не обратното.

Погледна телевизора. Часовникът в крайчеца на екрана бе отброил една минута. Оставаха му четири, докато реши дали да позвъни, или не.

През целия ден не бе правил почти нищо друго освен да следи новинарските канали. Искаше да бъде информиран за случващото се, а междувременно провеждаше телефонни разговори с различни свои приятели и познати, опитвайки се да уреди безопасното пътуване на Лив до Турция. Бе поискал от различни хора да му върнат направени преди време услуги. Така Лив вече бе зачислена в екипажа на транспортен самолет - под фалшиво име, разбира се. Бе направил опит да се свърже с нея и да ѝ съобщи новината, но тя не бе вдигнала. Вероятно бе заспала. Така поне се надяваше Гейбриъл.

Часовникът на стената тиктакаше и отброяваше секундите. Телевизионният репортаж, посветен на незначителните щети, причинени от земетресението на няколко исторически сгради, приключи и започна друг, свързан с убийствата в болницата. На екрана се появи снимка на майка му и Гейбриъл извърна глава. Погледна часа, изписан върху екрана на телефона.

Петте минути бяха изтекли.

Той набра номера.

Аркадиан чу звъна на телефона, но все още бързаше под купола от стъкло и стомана на железопътната гара. Изруга достатъчно високо, за да накара неколцина души да се обърнат подире му, и се престори, че търси дребни монети в джоба си, за да остане до телефона. Отново се разнесе звън.

-      Да - каза той.

-      За какво ти е този нов номер? За да ме проследиш по-лесно ли?

-      Никой няма да проследи това обаждане - каза запъхтян Аркадиан. - Точно обратното. Моят телефон може да бъде подслушан по-лесно... всъщност не бих се учудил, ако в момента го подслушват, затова реших да изчезна от полезрението им. Така ще можем да поговорим на спокойствие.

Гейбриъл не отговори нищо.

-      Проверих записите по времето, когато си избягал от килията в участъка. Беше прав: всичко е изчезнало - записите от охранителните камери, дневниците, в които се вписват арестуваните, всичко...