Читать «Ключът» онлайн - страница 137

Саймън Тойн

-      Имате ли представа къде е отишла?

Въпросът изненада Аркадиан.

-      Мислех, че е с вас!

-      Беше. Оставих я в един хотел преди няколко часа, но когато се върнах, за да проверя дали е добре, я нямаше. Нещата ѝ също бяха изчезнали, а стаята беше в безпорядък.

След което Скай му разказа за откъснатите страници от Библията. Студени тръпки побиха Аркадиан, когато осъзна кой е отвлякъл Лив.

69

Преустроеният в летяща болница самолет „Макдонъл Дъглас“ DC-9 се отлепи от пистата на международното летище „Нюарк“ и започна бързото си изкачване към следобедното небе.

Отвън приличаше на най-обикновен самолет, извършващ чартърен полет: единствената му отличителна черта бе светлосиньото лого с бял гълъб на опашката, предвестник на едно по-добро бъдеще, устремил се към сивото небе. От вътре обаче изобщо не приличаше на самолет. Седалките бяха демонтирани и заменени с редици двуетажни легла, наредени по цялата дължина на салона. В задната част бе разположена напълно оборудвана операционна.

Този DC-9 принадлежеше на организация, наречена „Бял гълъб“, глобална благотворителна инициатива, ръководена от църквата, която транспортираше цивилни жертви на военни конфликти до модерни западни болници, където да им бъде оказана медицинска помощ. Самолетът извършваше по три полета седмично, като превозваше пациенти само в едната посока. Когато летеше в другата, екипажът сваляше матраците от леглата и ги превръщаше в широки рафтове, отрупани с кашони с лекарства и медицински консумативи.

Сега самолетът превозваше една-единствена пациентка, завързана. Около колената, кръста и гърдите ѝ бяха пристегнати три колана, слабите ѝ ръце лежаха отстрани на тялото, а вратът и главата ѝ бяха бинтовани така плътно, че приличаше на мумия. Маска от специален гел покриваше лицето ѝ, подсказвайки, че пациентката е преживяла тежка лицева травма, а освен това тялото и крайниците ѝ също са увредени.

Медицинският картон, описващ получените травми и предприетото лечение, бе пъхнат в пластмасова торбичка, окачена до леглото. В нея бе поставен и паспортът на пациентката, който я идентифицираше като Ани Либерман, мисионерка от Охайо, брутално изнасилена и подпалена жива от бунтовници в Гвинея, Западна Африка. Служителят от паспортния контрол, който се бе качил на борда на самолета преди излитането, бе проверил документите, но не си бе направил труда да развие бинтовете или да повдигне маската. Нямаше смисъл да го прави - хората, получили тежки изгаряния, бездруго не приличаха на снимките в паспортите си. Според медицинските документи жертвата била подложена на операция в клиниката по изгаряния „Сейнт Барнабас“ в Ню Джърси, а сега трябваше да бъде транспортирана до болница в Банкок, специализирана в областта на реконструктивната хирургия в областга на гърдите и гениталиите. Служителят от паспортния контрол бе пребледнял, когато бе прочел подробностите, и бе побързал да подпише документите.

Самолетьт направи вираж и се издигна над облаците и когато изравни и пое на изток, салонът му се изпълни със светлина. Част от преустройството, на което бе подложен този DC-9, включваше монтирането на допълнителни резервоари за гориво, което му позволяваше да постигне далеч по-голяма далечина на полета в сравнение със стандартните модели, но при положение, че Банкок отстоеше на седем хиляди и петстотин морски мили от Ню Джърси, разстоянието бе прекалено голямо, за да бъде изминато без презареждане. Затова планът на полета включваше кацане за презареждане на международното летище Газиантеп в Южна Турция.