Читать «Ключът» онлайн - страница 136
Саймън Тойн
- Охрана на ареста.
- Сюлейман, ти ли си? Аркадиан се обажда.
- Ха. ти не си ли в отпуск по болест? Не се ли беше натровил с олово?
- Да, раниха, ме, но се върнах на работа. Няма как, половината град е обран. Не мога да си седя вкъщи и да гледам телевизионни игри.
- Е, те са за предпочитане пред нещата, които аз гледам по цял ден. Как ти е ръката?
- Боли. Виж, можеш ли да приготвиш записите от охранителните камери по време на вчерашното бягство, за да дойда и да ги прегледам?
- Ами... не, всъщност не мога. Току-що проверихме всички записи в системата и част от файловете липсват.
- И кои точно?
- Всички файлове от вчера следобед.
Полицейските инстинкти на Аркадиан му подсказаха, че това не е случайно.
- Някакъв шанс да ги възстановиш?
- Не. Файловете не са повредени - просто ги няма. Резервните копия - също.
- Това случвало ли се е и преди?
- Не. За първи път ни е.
- Някаква идея какво може да го е причинило?
Сюлейман въздъхна театрално като майстор строител, който оценява сложна поръчка.
- Причините може да се много - водата от противопожарната система, която намокри компютрите, освен това самата ни компютърна мрежа е толкова скапана, че... Да не забравяме и силното земетресение и спирането на тока...
Аркадиан подозираше, че причината е съвсем различна. Съвпадението бе прекалено голямо, а файловете, които липсваха, се отнасяха до съвсем конкретен период.
- Добре, Сюлейман, благодаря ти. Позвъни ми, ако все пак успеете да възстановите файловете.
Затвори телефона и огледа оживеното помещение. Чудеше се дали онзи, който е унищожил файловете, се намира тук в момента. Компътърът му изписука и привлече вниманието му към екрана. Програмата бе открила съвпадение. Екранът бе изпълнен от първата страница на служебно досие със снимка на слаб мъж с очила. Мъжът обаче изобщо не приличаше на полицая, когото Аркадиан бе видял да лежи мъртъв на асфалта. Единственото общо между двамата бяха името, номерът на значката и фактът, че и двамата бяха мъртви. Истинският помощник-инспектор Несим Сентюрк бе служил в полицейското управление на Истанбул и бе загинал преди повече от година при изпълнение на служебния си дълг по време на операция сред наркотрафиканти. Трупът, който лежеше в градската морга в Руин, принадлежеше на човек, който се бе представял за него, бе разполагал с името и значката му, подпомогнат от човек с достъп до кадровите досиета на полицията. Който и да стоеше зад всичко това, несъмнено разполагаше с информация, власт и солидни контакти.
Телефонът на бюрото му иззвъня и той вдигна.
- Аркадиан! - каза и притисна слушалката до едното си ухо, а дланта си - до другото.
- Здравейте, обажда се сержант Годлевски от полицейското управление в Ню Джърси. Предадоха ми да ви се обадя във връзка с Лив Адамсен.
- Благодаря ви, че реагирахте толкова бързо.