Читать «Ключът» онлайн - страница 136

-      Охрана на ареста.

-      Сюлейман, ти ли си? Аркадиан се обажда.

-      Ха. ти не си ли в отпуск по болест? Не се ли беше натровил с олово?

- Да, раниха, ме, но се върнах на работа. Няма как, половината град е обран. Не мога да си седя вкъщи и да гледам телевизионни игри.

-      Е, те са за предпочитане пред нещата, които аз гледам по цял ден. Как ти е ръката?

-      Боли. Виж, можеш ли да приготвиш записите от охранителните камери по време на вчерашното бягство, за да дойда и да ги прегледам?

-      Ами... не, всъщност не мога. Току-що проверихме всички записи в системата и част от файловете липсват.

-      И кои точно?

-      Всички файлове от вчера следобед.

Полицейските инстинкти на Аркадиан му подсказаха, че това не е случайно.

-      Някакъв шанс да ги възстановиш?

-      Не. Файловете не са повредени - просто ги няма. Резервните копия - също.

-      Това случвало ли се е и преди?

-      Не. За първи път ни е.

-      Някаква идея какво може да го е причинило?

Сюлейман въздъхна театрално като майстор строител, който оценява сложна поръчка.

-      Причините може да се много - водата от противопожарната система, която намокри компютрите, освен това самата ни компютърна мрежа е толкова скапана, че... Да не забравяме и силното земетресение и спирането на тока...

Аркадиан подозираше, че причината е съвсем различна. Съвпадението бе прекалено голямо, а файловете, които липсваха, се отнасяха до съвсем конкретен период.

-      Добре, Сюлейман, благодаря ти. Позвъни ми, ако все пак успеете да възстановите файловете.

Затвори телефона и огледа оживеното помещение. Чудеше се дали онзи, който е унищожил файловете, се намира тук в момента. Компътърът му изписука и привлече вниманието му към екрана. Програмата бе открила съвпадение. Екранът бе изпълнен от първата страница на служебно досие със снимка на слаб мъж с очила. Мъжът обаче изобщо не приличаше на полицая, когото Аркадиан бе видял да лежи мъртъв на асфалта. Единственото общо между двамата бяха името, номерът на значката и фактът, че и двамата бяха мъртви. Истинският помощник-инспектор Несим Сентюрк бе служил в полицейското управление на Истанбул и бе загинал преди повече от година при изпълнение на служебния си дълг по време на операция сред наркотрафиканти. Трупът, който лежеше в градската морга в Руин, принадлежеше на човек, който се бе представял за него, бе разполагал с името и значката му, подпомогнат от човек с достъп до кадровите досиета на полицията. Който и да стоеше зад всичко това, несъмнено разполагаше с информация, власт и солидни контакти.

Телефонът на бюрото му иззвъня и той вдигна.

-      Аркадиан! - каза и притисна слушалката до едното си ухо, а дланта си - до другото.

-      Здравейте, обажда се сержант Годлевски от полицейското управление в Ню Джърси. Предадоха ми да ви се обадя във връзка с Лив Адамсен.

-      Благодаря ви, че реагирахте толкова бързо.