Читать «Ключът» онлайн - страница 135

-      Кога съобщението ще стигне до брат Пийкок? - попита тя, но не получи отговор. Който и да бе взел писмото, вече си бе тръгнал.

68

На четвъртия етаж на полицейското управление в Руин цареше вечното хаотично оживление. Шумни гласове и телефонен звън изпълваха обширното пространство, разделено с прегради на множество отделни работни места, над които тегнеше миризма на кафе и витаеше напрегната атмосфера. Основният проблем бяха обирите, плячкосването. Веднага след земетресението криминалният контингент бе изпълзял от бърлогите си и бе използвал мрака, за да обере магазини и офиси, чиито витрини, врати или стени бяха пострадали от трусовете. Едва след изгрев-слънце, когато изтрезняха от радостната еуфория, свързана с обстоятелството, че са живи, хората насочиха вниманието си към по-земни и практични въпроси - и мнозина откриха, че са били обрани. В мига, в който електричеството бе възстановено, а телефоните заработиха отново, линиите на звеното за обири в отдел „Кражби и убийства“ буквално прегряха.

Аркадиан седна на бюрото си и направи опит да се абстрахира от шума. Той бе сред малцината този ден, които се занимаваха с трупове, а не с обири. Откакто се бе върнал от болницата и бе влязъл в базата данни, се опитваше да открие откъде е дошъл убитият полицай. Не откри името Несим Сентюрк в нито едно служебно досие в съседните участъци, затова разшири обхвата на търсенето и в крайна сметка обхвана всички полицейски управления на територията на страната. Компютърният терминал се задъхваше с обработката на цялата тази информация. Предвид обема на данните, събирани с години в информационните масиви на полицията, задачата му наподобяваше търсенето на игла в купа сено.

Междувременно Аркадиан се опитваше да провери какво е станало с Лив. Позвъни на Юн и разбра, че самолетът ѝ е кацнал около три сутринта местно време, няколко минути по-рано от разписанието. После се свърза със службата за сигурност на международното летище „Нюарк“ и след като се представи и обясни какво иска и след като американците провериха самоличността му, изисквайки повече лични данни, отколкото която и да било банка, успя да се свърже с контролния им център. Дежурният служител потвърди, че паспортът на Лив Адамсен е минал през електронния четец на гишето за граничен контрол единайсет минути след кацането на самолета, а охранителните камери я показаха как напуска терминала и се качва в патрулен автомобил, управляван от униформен полицай. Дори му дадоха регистрационния номер на колата. След ново обаждане, този път до полицейското управление в Ню Джърси, и нова проверка, но далеч не толкова стриктна, като онази от служителите на летището, Аркадиан се сдоби с името на полицая: сержант Уилям Годлевски, който днес бил в почивен ден, макар че дежурният сержант обеща да се свърже с него и да му предаде да позвъни в Руин.

Аркадиан се усмихна за първи път от часове. Лив беше добре. Явно някой американец се грижеше за нея отвъд океана, както той се бе грижил тук. От това се почувства по-добре. Премина към следващата точка от списъка си със задачи. Набра вътрешен номер и закри другото си ухо с длан, за да спре шума от помещението.