Читать «Ключът» онлайн - страница 134

Стигна до изповедалните и седна на самия край на пейката, изпълнена със смълчани богомолци, вперили погледи в кабинките, закрити с плътни завеси. Стените зад тях бяха покрити с натруфени и ярки фрески в средновековен стил, пресъздаващи Страшния съд. Доктор Аната се запита дали чакащите щяха да ѝ позволят да застане най-отпред на опашката, ако знаеха, че е дошла тук, за да се опита да предотврати тъкмо това, в чието изображение се взираха. Съмняваше се. Хората имат странно отношение към опашките - дори когато на карта е заложен краят на света, - затова реши да изчака реда си. Изминаха двайсетина минути, преди да мине по пътеката, наречена пътека на срама, и да затвори завесата зад гърба си.

Помещението бе тясно, пропито с миризма на благовония и страх. Тя седна на дървената пейка и извърна лице към дървената решетка.

-      Искаш да се изповядаш? - каза приглушен глас.

-      Искам да предам съобщение за брат Пийкок.

Настъпи мълчание, после човекът, седнал от другата страна на преградата, стана и излезе от изповедалнята, без да промълви нито дума.

Доктор Аната се заслуша в отдалечаващите се стъпки, които постепенно се сляха с гьлчавата в огромната черква. Не знаеше какво да очаква, но това внезапно и мълчаливо оттегляне я изненада. Започна да се притеснява. Тя бе учен, не бе свикнала да попада в ситуации, които крият опасности, затова сега умът ѝ работеше трескаво и създаваше фантазия след фантазия, изпълнени с църковни стражи и жестоки инквизиции. Единствено огромното значение на съобщението, което трябваше да предаде - толкова много зависеше от това то да стигне до човека, за когото бе предназначено, - не ѝ позволи да се измъкне от изповедалнята. След малко плъзгането на завесата от другата страна на решетката ѝ показа, че е изпуснала момента за бягство. Заговори я друг глас, който прозвуча толкова близо, че тя подскочи стреснато.

-      Изпраща ме брат Пийкок - каза той. - Имате съобщение за него?

- Да.

-      Кажете ми за какво става въпрос и ще му го предам напълно конфиденциално.

Доктор Аната извади от джоба си запечатан плик.

-      Нося писмо за него.

-      В такъв случай преклонете глава пред Господ и се молете брат Пийкок да го получи.

Тя се подчини. Част от преградата, разделяща изповедалнята на две, се отмести, д-р Аната се наведе и пъхна писмото през отвора. Свещеникът срещу нея го дръпна лекичко от ръката ѝ, след което преградата се затвори също толкова бързо, колкото се бе отворила.