Читать «Ключът» онлайн - страница 133
Саймън Тойн
Погледна чантата ѝ, взе я и извади книгата, която тя бе чела по време на полета. Обичаше да запазва по нещо за себе си.
Извади Библията, взе разкъсаните ѝ останки така нежно, сякаш държеше ранено птиче. Корицата се отвори сама и той изпита гняв при вида на драсканиците, покрили единствената оцеляла страница. Тя не само се бе отнесла богохулно към Божието слово, но дори се бе опитала да го унищожи и по-този начин бе извършила най-страшния - според него - от всички грехове.
Пак погледна изпадналата в безсъзнание млада жена. Вече не му се струваше красива. Вече нямаше търпение да изпълни задачата си и да си тръгне.
Противопожарната аларма спря да вие и стаята потъна в тишина. Трябваше да действа бързо, ако искаше да се възползва от суматохата, причинена от алармата. Това щеше да улесни бягството му.
Тя бе скъсала гръбчето на Библията, сега той щеше да счупи нейния гръбнак. Това изискваше принципът на равновесието, описан в Стария завет: око за око.
Хвана главата ѝ в огромните си ръце и напрегна рамене, готов да ѝ счупи врата. И в този миг нещо изписука в тишината на стаята. Бе получил съобщение. Копнееше да чуе как вратът ѝ изпуква, но инстинктът и опитът му казваха, че трябва да изчака, а дисциплината му нареди да им се подчини. Извади телефона от джоба си и прочете съобщението. Бръчката на челото му стана още по-дълбока. Прочете съобщението повторно и погледна към леглото.
- Ти обичаш думите - прошепна на упоената Лив. - Е, в такъв случай имам една много хубава дума за теб.
67
Старият град остана затворен цялата сутрин, докато улиците бъдат почистени. Когато - малко след два следобед - най-сетне вдигнаха подвижната желязна решетка на древните крепостни стени, пред нея се бе събрало многохилядно множество, за да се отправи към черквата на върха на хълма и да благодари на Господ за своето спасение. Сред тях бе и доктор Аната.
Докато си пробиваше път през гъстата тълпа, тя забеляза, че в Стария град не се е променило почти нищо. Някои поклонници разговаряха за това безспорно чудо, но доктор Аната добре знаеше, че то е свързано с геологията, а не с теологията. Земните трусове се разпространяваха като вълни и по-нестабилните пластове усилваха въздействието им, докато скалните масиви, върху какъвто бе построен и Старият град, спираха вълните и отслабваха силата им. Тук земетресението бе усетено по-слабо, това бе единствената разлика.
Отне ѝ близо четирийсет минути, за да се изкачи на върха на хълма и да се озове в прохладния наос на каменната черква. Помещението бе изпълнено с вярващи, дошли да се покаят за греховете си, но жужеше не само от техните молитви, благодарности и изповеди, а и от оживената глъчка на туристите. Доктор Аната се насочи право към изповедалните, разположени в далечния край на черквата. Гейбриъл бе предложил да я придружи, но тъй като градът се връщаше към обичайния си ритъм, а това означаваше улиците отново да се изпълнят с хора, които го търсят, тя бе настояла да дойде сама, въодушевена от възможността да вземе макар и скромно участие в нещо толкова значимо. През целия си живот бе чела история, а днес получаваше възможност да твори история.
