Читать «Ключът» онлайн - страница 128

Драган се обърна и напусна параклиса, получил прозрение какво трябва да направи. Закрачи забързано по тунела, който водеше към стълбището, сетне зави надясно по страничните коридори. Слезе по тесните стъпала, които го отведоха няколко етажа по-надолу към един от най-рядко посещаваните участъци от планината, където нямаше нищо освен отдавна изоставени килии, разположени встрани от главния тунел. Отвори първата врата и видя онова, което търсеше. Беше издълбано в стената срещу него. Приличаше на амбразура, тясно прозорче, изсечено в планинския склон, от което се разкриваше великолепна гледка към ширналия се в долината град Руин.

Драган затършува трескаво в джоба на расото си и извади мобилния телефон, който бе взел от мъртвия свещеник. Традицията изискваше всеки пристигнал в пещерата с асансьора да бъде събличан чисто гол. Това се възприемаше като символично прераждане, но и като предпазна мярка, която да не позволи нищичко от външния свят да попадне тайно в Цитаделата. Необичайните обстоятелства, съпътствали появата на Драган обаче, бяха довели до пренебрегването на този обичай и телефонът бе останал в джоба му.

Той го включи и екранът светна. Както се бе надявал, това място - толкова високо над града, където нямаше какво да спира вълните - осигуряваше отличен сигнал. Вдървените му почернели пръсти натиснаха няколко бутона и отвориха списъка с проведените разговори. През последните дни свещеникът бе звънял и получавал обаждания само от един номер. Всички кратки съобщения бяха изпратени от същия номер. Драган ги прочете, усмихвайки се, когато стигна до онова, в което ставаше въпрос за собствената му смърт. Набра номера, от който бе дошло съобщението, и позвъни.

Докато гледаше към Руин и очакваше телефонът да установи връзка, осъзна, че стои в същата килия, в която бе отведен брат Самюъл, след като се бе провалил по време на ритуала. Оттук брат Самюъл бе избягал и бе поставил началото на верижната реакция, довела до кризисната ситуация, в която се намираше Цитаделата. По ирония на съдбата именно завръщането на неговата сестра тук щеше да завърши кръга и да постави нещата на мястото им. Тя бе изнесла Тайнството от планината. И само тя можеше да го върне обратно.

Телефонът продължаваше да звъни.

Драган чакаше.

И тогава, сякаш именно по Божията воля, някой вдигна.

63

Ватиканът

Кардинал Клементи крачеше нервно из кабинета си в очакване на новината, че заповедта, която бе издал, вече е изпълнена, когато телефонът в джоба му иззвъня. Той загаси цигарата и вдигна.

- Някакви новини?

-      Да - отвърна му непознат глас със силен акцент. - Нося новини от гроба.

Клементи не пророни нито дума. Почувства, че му се готви капан.

-      Не се притеснявайте - продължи гласът. - Не ви се сърдя, че наредихте да ме убият. Разбирам по-добре от мнозина необходимостта от прилагането на правилата, изискващи опазване на тайната. За ваше нещастие свещеникът, когото изпратихте да ме ликвидира, се провали и сам падна жертва. Сега, по Божията милост, аз вече се намирам в мястото, на което принадлежа. Вътре в Цитаделата.