Читать «Ключът» онлайн - страница 129

Акцентът му звучеше славянски. Според личните досиета, които Клементи бе прочел, един от монасите бе сърбин. Вероятно се обаждаше той, но кардиналът искаше да е сигурен. Отиде до бюрото си, отвори горното чекмедже, в което държеше документите, свързани с кризата в Руин, и каза по телефона:

-      Кажете ми името си.

-      Аз съм Драган Руя. Роден съм в Баня Лука на двайсет и четвърти октомври 1964 година. Влязох в Цитаделата през 1995-а, след като цялото ми семейство загина по време на войната в Босна.

Той беше. Нямаше съмнение. Фактите го потвърждаваха.

-      Радвам се, че сте се върнали у дома, където се намирате на сигурно място - каза Клементи и потръпна, когато осъзна, че разговаря с човек, който се намира вътре в Цитаделата.

-      Благодаря за загрижеността. Когато се върнах тук обаче, установих, че нещо е изчезнало... било е откраднато. Имате ли представа къде е Лив Адамсен?

- Да.

-      Добре. Предполагам, че сте издали подобна заповед и по отношение на нея, заповед, която да я накара да замлъкне завинаги.

Клементи не отговори.

- Трябва да я анулирате незабавно. Лив Адамсен не бива да умре. Тя трябва да бъде доведена в Цитаделата възможно най-бързо. И трябва да бъде доведена тук жива.

-      Не съм сигурен дали това е възможно.

-      Това не е молба, а заповед. Запознат сте с декрета на император Константин от 374 година, който предава на Рим върховната власт по всички църковни въпроси, нали?

-      Разбира се?

-      Следователно знаете, че прелатът на Руин остава de facto глава на църквата, макар тази роля за пред обществото да играе папата.

Клементи преглътна с пресъхнало гърло. Ако все още криеше някакви съмнения относно самоличността на мъжа, с когото разговаряше, те вече не съществуваха. Единствено най-високопоставените служители на Ватикана и ръководният елит на Цитаделата знаеха за тези тайни декрети.

-      Ще направя всичко по силите си - обеща Клементи, - но оперативният ни агент е прекалено близо до обекта и съществува вероятност да не успея да се свържа навреме с него. Съществува немалка вероятност момичето вече да е мъртво.

Настъпи пауза, изпълнена с гняв, който Клементи долови безпогрешно.

-      Надявам се - за ваше собствено добро - тя да е жива - отвърна последният sanctus.

И връзката прекъсна.

64

Нюарк, Ню Джърси

Лив се събуди бавно.

Отвън долиташе приглушеният шум на уличното движение. Светлината се процеждаше през завесите, за да покаже, че още е ден, но Лив нямаше никаква представа колко е часът. Можеше да е дремнала няколко минути, а можеше и да е спала часове или дори дни. Премигна и огледа семплата хотелска стая. Лаптопът ѝ стоеше на мястото, на което го бе оставила, якето ѝ бе хвърлено върху облегалката на стола, Библията лежеше отворена на страницата, която бе чела, преди да се унесе и книгата да се изплъзне от ръцете ѝ. Всичко бе на мястото си и въпреки това нещо се бе променило. За първи път от седмици Лив не бе сънувала кошмари. Бе се събудила спокойно, без да изпита поредния пристъп на страх и ужас, като нормален човек. Не чуваше шепот в главата си, не виждаше Т-образни кръстове, в мрака не се криеше нищо невидимо и страховито.