Читать «Ключът» онлайн - страница 126
Саймън Тойн
Тримата цивилни, които явно ръководеха експедицията, се бяха надвесили над лаптоп и изучаваха резултатите от експеримента. Изглеждаха доста развълнувани. Обсъдиха нещо и посочиха място, разложено в непосредствена близост до скривалището на Дух, след което тръгнаха към него. Работниците в бели гащеризони тръгнаха подире им, нарамили кирки и лопати. Охранителите, останали в колата си, ги проследиха с отегчени погледи.
Цивилните стигнаха до участък, разположен на двайсетина метра от паркираните джипове, и посочиха земята. Отстъпиха встрани и загледаха безучастно как работниците започват да копаят. Един от брадатите мъже извади шише вода от хладилната чанта и я преполови на един дъх. Благодарение на бинокъла си Дух успя да види капчиците вода от външната страна на бутилката и облиза пресъхналите си от жажда устни. Слънцето бе изминало едва една трета от пътя си по небесния свод, но вече напичаше и Дух се чувстваше като гущер върху камък. Трябваше да намери по-добро прикритие и да пийне глътка вода, но работниците, които копаеха, бяха прекалено близо. Не му оставаше нищо друго освен да остане на място, докато те се уморят да копаят поредната дупка и се преместят на друго място.
Не се случи нито едното, нито другото.
След пет минути от дупката се чу ясен звук, който привлече вниманието на всички. Цивилните се втурнаха напред и най-дебелият от тримата се спусна в дупката и започна да разчиства земята с ръце. Когато се изправи, лицето му сияеше.
- Свържете се с базата и им кажете незабавно да пратят багерите - извика той на охранителите. - И още нещо: трябва да оградим мястото. Намерихме го! - каза той, излезе от дупката и изтупа праха от дланите си. - Слава Богу, намерихме го!
62
Драган бе обзет от пристъп на паника още в мига, в който влезе в параклиса на Тайнството и видя отворената врата, стърчащите игли и празния кръст.
Падна на колене пред него, но не в пристъп на благоговение. В резултат на усилията, съпътствали чудодейното му завръщане в Цитаделата, той се чувстваше смъртно уморен и изнемощял. Бе го крепил единствено копнежът да се озове отново в непосредствена близост с Тайнството и да продължи ритуала, който изпълваше със сила и енергия онези, които го практикуваха. Само Тайнството бе в състояние да възстанови здравето и силата - както на самия него, така и на планината, - но то бе изчезнало.
Докато оглеждаше празния параклис, Драган зърна собственото си отражение в едно от лъснатите до блясък остриета, окачени по стените. Защо Господ се подиграваше с него? Защо бе съсипал здравето му, а впоследствие му бе предложил възможност за спасение, само за да го лиши от нея? Поклати глава засрамено. Не, това не беше Божие дело. Тук бе замесен Сатаната.
Драган си припомни историята на Йов и изпитанията, на които бил подложен, след като Господ оттеглил закрилата си от него. Дяволът му отнел богатството, семейството и здравето, за да подложи на изпитание вярата му и да го накара да прокълне Божието име. Йов обаче отказал и предпочел да прокълне деня, в който се е родил. В крайна сметка Йов бил възнаграден заради вярата си и благословен с още по-голямо богатство и по-добро здраве отпреди. Драган разбра какво трябва да направи. Трябваше да опази вярата си силна и непоколебима, макар тялото му да бе слабо, а пътят пред него - неясен. Това бе единственият начин Цитаделата да възвърне някогашната си мощ.
