Читать «Ключът» онлайн - страница 124
Саймън Тойн
60
Лив стоеше под горещия душ и усещаше как струите му отмиват напрежението, което бе натрупала през последните няколко седмици, и го отнасят в канала заедно с мръсната вода. Остана изненадана от спокойствието, което бе изпитала по време на разговора си с Гейбриъл. В крайна сметка бе разбрала, че ѝ остават две седмици живот, а ако искаше да промени това, трябваше да се справи с почти непосилна задача. И въпреки това бе изпитала не друго, а облекчение. Беше чела някъде, че подобни чувства нерядко изпитвали войниците, които най-сетне влизали в бой. Имаше нещо успокояващо в осъзнаването, че държиш съдбата си в своите ръце, та дори шансовете да успееш да са минимални. Тя спря водата и взе от закачалката хавлията и две тънки кърпи.
Когато излезе от топлата и светла баня, стаята ѝ се стори още по-студена и мрачна. Подире ѝ се точеше гореща пара досущ като шлейф от фини капчици мъгла. Гейбриъл я бе посъветвал да не мърда от хотела, докато не уреди всички подробности около връщането ѝ в Руин. Лив нямаше представа къде ще отидат след това, но поне щеше да е с Гейбриъл, а това не бе малко.
Събра вещите си и подреди чисти дрехи на стола, но не ги облече. Уреждането на пътуването щеше да отнеме известно време, а тя не бе мигнала повече от двайсет и четири часа. Щеше да се опита да поспи, докато Гейбриъл се обади. Така че се изсуши, върза по-малката кърпа като тюрбан около главата си и се сви на леглото.
Колосаните чаршафи бяха студени, а матракът - твърд, но въпреки това леглото ѝ се стори като застлано с най-фин пух. Отвън долиташе все пo-силният шум на сутрешния трафик, тъй като с напредването на времето все повече хора се запътваха към работните си места. Стори ѝ се странно, че докато лежи в стаята си в този невзрачен хотел в Ню Джьрси, обмисля пътуване, която да я отведе в Райската градина. Идеята изглеждаше абсурдна - все едно да позвъни в някоя туристическа агенция и да поиска да резервира самолетен билет до Мордор. От повърхностното религиозно образование, което бе получила, бе останала с впечатлението, че историите за Сътворението и Райската градина са просто легенди. Никога не ѝ бе минавало през ума, че в тях може да има истина.
Любопитството ѝ надделя над умората и тя се пресегна към нощното шкафче и отвори чекмеджето. Както очакваше, в него имаше екземпляр от Библията, книгата, която можеше да бъде открита във всяка хотелска стая в Америка. Лив отвори на Битие и прегледа набързо първите няколко страници. Тънката хартия ѝ се стори прекалено крехка и нетрайна, за да издържи тежестта на думите, отпечатани върху нея. Във втора глава попадна на нещо интересно:
