Читать «Ключът» онлайн - страница 125

      златото на тая земя е добро; там има бдолах и

камък оникс.

      Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля

цялата земя Куш.

      Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя

тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.

Тази легендарна история бе изпъстрена с реално съществуващи и в наши дни географски названия: Етиопия, Асирия. Ефрат... Лив винаги бе смятала историята за грехопадението на човека за притча, за метафора, отразяваща по-значими теологични възгледи. Сега обаче четеше текста буквално, възприемаше го като действителен разказ за едно изгнание, като история, чието действие бе толкова бързо и ужасяващо, че човекът бе прогонен от рая още преди края на следващата глава.

      Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина,

да обработва земята, от която бе взет.

      И изгони Адама, и постави на изток при Едемската       

градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше,

за да пазят пътя към дървото на живота.

Лив взе бележника си и отгърна следващата страница. Записа имената на всички местности, споменати в Битие, които съществуваха и в наши дни, сетне прегледа списъка. Добави Ал Хилах, мястото, където бе намерена каменната плоча, а после и Едем. Отново огледа написаното. Трудно ѝ бе да приеме, че Едем може да е място също толкова реално, колкото и останалите. Постави до реда няколко въпросителни, преди да продължи да чете с надеждата да открие улики, които да ѝ подскажат къде се намира Райската градина. В крайна сметка обаче богатият, изпълнен с дълбока символика език на Библията и собствената ѝ умора взеха своето. Лив не бе преполовила четвърта глава от Битие - малко след като Каин убива Авел, когато очите ѝ се затвориха и книгата се изплъзна от ръцете ѝ. Сънува огнени стълбове и съвременни реки, които текат през древни земи, изпълнени със злато и оникс.

61

Бадият ал Шам

Дух проследи от безопасно разстояние конвоя, който прекосяваше пустинята, като внимаваше най-вече за тежко въоръжените охранители в последния джип и монтираната там картечница М60. Проследяването им не беше проблем: трите автомобила вдигаха достатъчно прах и издаваха местоположението си от километри, а конят му бе състояние да прекосява неравната пустош не по-зле от техните джипове. След близо час прашният облак изчезна, което означаваше, че конвоят е спрял. Дух тръгна по следите от гумите, докато не реши, че се е приближил достатъчно, и остави коня си в сянката на една долчинка, след което измина пеша останалото разстояние. Почти бе стигнал до позицията, която смяташе да заеме, когато чу изстрел.

Мигом свали калашника от гърба си и се хвърли на земята. Огледа пътя пред себе си и видя облаче прах да се разсейва в далечината. От изстрела можеше да заключи, че става въпрос за пистолет - или най-общо за оръжие, предназначено за близък бой, - което означаваше, че не са стреляли по него. Въпреки това продължи да пълзи.

Автомобилите бяха спрели в сянката на поредната купчина камъни и пръст, останала след изкопаването на поредната дупка. Един от мъжете в бели гащеризони бе клекнал, за да измъкне широка тръба, забита в земята. Тя бе част от устройство за сеизмична рефракция, метод, при който в земята се изстрелваше халосен патрон и се измерваше ехото на звуковите вълни. Твърдите обекти отразяваха вълните по различен начин.