Читать «Ключът» онлайн - страница 112

Първата от двете стоманени порти се отвори и конвоят се озова в ничията земя между двете огради от бодлива тел. Втората врата се отвори едва след като първата се затвори напълно. Автомобилите поеха по прашните коловози, които Дух бе проследил до това място. Мъжът, който остана в оградения двор, изпроводи с поглед отдалечаващата се колона, сетне огледа околността. Спря за миг очи на мястото, където се бе скрил Дух. Отстрани изглеждаше сякаш двамата се взират един в друг, но Дух знаеше, че е невъзможно да го видят.

После Хайд се обърна, отдалечи се и се скри в лъскавата черупка на основната сграда.

52

Нюарк, Ню Джърси

Първото, което видя Лив, когато завиха по улицата, на която живееше, бе полицейската лента, която плющеше на вятъра. Някой по-силен порив, дошъл откъм реката, я бе скъсал в единия край и сега тя се развяваше и се виеше като жълто-черна змия. Скай паркира до бордюра, при което настъпи лентата с гумите на патрулния си автомобил, и изключи двигателя. Настъпи тишина и двамата ясно чуха плющенето на лентата под колата.

-      Смятаме, че е дело на човека, отговорен за двете самоубийства - каза Скай. - Добре, че не си била у дома, нали?

Лив не отговори. Просто не бе в състояние да каже или да направи каквото и да било. С такова нетърпение очакваше да се прибере у дома, та да обмисли на спокойствие случилото се, а сега - след като най-сетне бе дошла тук - откриваше още хаос и разруха.

Дома ѝ го нямаше.

Белите външни стени, облицовани със застъпващи се дъски, бяха почернели от сажди високо над обкованите с дъски прозорци, а стъклата лежаха натрошени на парчета на земята. Тя отвори вратата на колата и излезе в прохладния нощен въздух. Носеше се мирис на пепел и изгоряло дърво. Скай също слезе и застана до нея на тротоара.

-      Как е семейство Да Коста? - попита Лив и кимна към напуканите прозорци на първия етаж.

- Добре са. Били са на работа, когато се е случило. Огънят е избухнал към три следобед. Цялата сграда е била обречена. Всички са настанени при роднини или приятели в очакване застраховагелите да си свършат работата.

На мястото, където някога се бе намирала вратата ѝ, бе закована дъска. Входът бе препречен и от полицейска лента, която продължаваше покрай оградата и заобикаляше миниатюрната квадратна градинка, заради която се бе влюбила в това жилище.

Когато Лив се бе нанесла тук, дворът бе покрит с цимент, омазан с петна от масло, протекло от мотора на предишния собственик. Тя бе разбила цимента, бе прекопала земята и бе посадила цветя и храсти, за да върне градинката във вида, който най-вероятно е имала по времето, когато тук е живял първият собственик. Често се бе излягала на тревата в центъра на миниатюрната си градина, за да впери поглед в звездите: бръшлянът бе засаден така, че да скрие от погледа ѝ едната стена, а клоните на черешата - другата. Така Лив можеше да се престори, че лежи на полянка в истинска гора, далеч от проблемите на ежедневието.