Читать «Ключът» онлайн - страница 111

Запълзя отново, за да огледа по-отблизо. Знаеше, че мъжете на вишките оглеждат зорко района с ръце, поставени върху тежките картечници, затова пропълзя дотам, докъдето смяташе, че е безопасно, и отново огледа терена.

Вече чуваше шумовете, които се носеха над съоръженията: тракането на въртящата се сонда, боботенето на генераторите и климатичните инсталации, гласовете на хора, които разговаряха на смесица от арабски и английски.

От главната сграда излязоха неколцина мъже в бели гащеризони и се насочиха към сондажната кула, където колегите им очакваха новата смяна. Охранителите на вишките също се смениха, като смяната бе извършена поетапно, така че едновременната подмяна на караула да не остави периметъра незащитен. Цялата процедура бе извършена бързо и професионално, което само задълбочи мистерията, пред която бе изправен Дух.

Той продължи да наблюдава и бавно започна да си изгражда представа за начина, по който функционираше това място. Слънцето щеше да изгрее скоро и той трябваше или да се изтегли, или да рискува да бъде забелязан. Тъкмо се канеше да промени позицията си, когато се разнесе боботенето на дизелови двигатели, което заглуши обичайното тихо бръмчене на сондажните съоръжения. От транспортния хангар излязоха три джипа, спряха пред основната страда и зачакаха.

Оттам излязоха няколко мъже и се качиха в очакващите ги автомобили. Онези, които се качиха в първата кола, бяха със същите бели гащеризони като сондьорите и носеха всевъзможни лопати, кирки и прочие инструменти. В третата кола се качиха мъже, облечени в камуфлажни униформи, каквито носеха стражите на вишките, а джипът им имаше платформа с монтирана върху него картечница М60. Това бе стандартният протокол за всеки охранителен конвой: онези, които не са от особено значение - отпред, охраната - отзад, а по средата важните клечки. Именно върху тази група съсредоточи вниманието си Дух.

Те бяха трима, двама западняци и един иракчанин, облечени в дрехи в различни оттенъци на светлокафявото, увиснали безформено върху охранените им отпуснати тела. Двама имаха бради и дълги коси, които се подаваха изпод изпоцапаните им със солни петна шапки. Очевидно бяха цивилни, но начинът, по който се държаха и разговаряха с шофьорите, показваше, че тъкмо те командват парада. Иракчанинът също се държеше като шеф и нещо в него се стори познато на Дух, но той не успя да го разгледа добре заради разстоянието и брадата, която скриваше лицето му. В този момент от сянката на сградата се появи още един мъж, благодарение на което едно голямо парче от пъзела зае мястото си. Мъжът отиде при водача на групата, каза му нещо, погледна си часовника и махна с ръка към вишката до портала.