Читать «Ключът» онлайн - страница 114

Очакваха го две съобщения.

Прочете първото с нарастващо безпокойство. Въпреки обещанието, което бе дал на Групата, през нощта бе елиминиран само един от четиримата оцелели. От останалите трима един се намираше под наблюдение - но все пак на свобода! - в Америка, останалите двама бяха изчезнали. Ама че нощ! Двама от независимите агенти, наблюдавали болницата, бяха мъртви. Отвори приложените към съобщението снимки и трепна, когато видя кадрите от местопрестъплението, които показваха свещеника на болничното легло - с широко отворени от изненада очи и прерязано гърло, в огромна локва кръв. Първите репортажи по новините го бяха идентифицирали погрешно като монаха, но последвалите емисии бяха коригирали нещата. Монахът бе обявен официално за изчезнал, заедно с Лив Адамсен и Гейбриъл Ман, оцелелия, по отношение на когото Групата изпитваше най-силни притеснения.

Кардиналът затвори имейла и отвори втория, изпратен няколко часа след първия, с надеждата да открие в него по-добри новини. Подателят му бе друг агент, който предаваше подробен доклад от наблюдението си над изчезналата жена. Погледът на Клементи пробяга по подробностите около полета, който тя бе взела, и полицая, който я бе посрещнал на летището. Към съобщението бе приложена снимка, придружена от пояснителен текст.

Обектът бе забелязан да чете тази книга по време на полета...

Кардиналът отвори снимката и дъхът му секна при вида на каменната плочка, съдържаща един от малкото текстове, написани на изгубения език, които не бяха притежание на Цитаделата. Момичето бе подчертало цял ред със символи и бе написало в полето нещо, което накара Клементи да настръхне от ужас.

Ключът?

Момичето бе извършило съвсем точен превод от език, който само той и още шепа хора из целия свят бяха в състояние да прочетат, език, който играеше ключова роля в плановете му да възстанови църквата. Той се вторачи във въпросителната, изписана от Лив Адамсен. Означаваше ли тя, че момичето не е сигурно в превода, или че не разбира значението му? Едва тогава забеляза, че Лив е подчертала още нещо на същата страница, и взе решение. Това бе Ал Хилах, ключът към всичко. Момичето бе разбрало нещо и това го правеше особено опасно.

Не можеше да си позволи повече прояви на предпазливост. Предния ден бе изпитвал угризения заради решението, което бе взел, но днес не изпитваше и капка колебание. Бе отишъл прекалено далеч, за да се отказва.

Написа кратко нареждане:

Момичето трябва да замлъкне незабавно.

Очаквам резултати до един час.

54

Нюарк, Ню Джърси

-      Ето, заповядай! - каза Скай и отвори вратата с апломб, който хотелската стая определено не заслужаваше.

Бе обзаведена семпло и функционално и едва побираше двойното легло, разположено в нея. През единствения прозорец се процеждаха оскъдните лъчи на изгряващото слънце, а гледката, която той предлагаше, бе тухлената фасада на отсрещната сграда.

-      Чудесна е! - каза Лив и прекрачи прага.