Читать «Ключът» онлайн - страница 113

Стаите ѝ също бяха пълни с растения, резултат от обстоятелството, че бе израснала в компанията на баща, запален по органичното земеделие. Благодарение на него знаеше имената на всички растения още по времето, когато бе започнала да учи първите букви от азбуката. На баща ѝ винаги му се бе струвало много странно, че Лив бе станала журналистка в голям град, че бе заживяла в бетонната джунга при положение, че носеше земята в душата си. Може би това бе нейният начин да се разбунтува. А може би бе просто авантюристка. Каквато и да бе истината, нейният апартамент с всичките му цветя и наситен дъх на пръст и кислород бе нейното светилище, нейният дом.

А сега някой ѝ го бе отнел. Тя пристъпи напред и отмести полицейската лента, прескочи един паднал участък от оградата и влезе в унищожената си градина.

В средата ѝ бе струпана голяма купчина почернели от огъня мебели: масичката с напукан плот, която бе наследила след смъртта на баща си, обгорели книги, матрак, покрит все още с чаршафа, няколко фотографии в рамки, опушени, но все пак оцелели. Взе една от тях: на нея се виждаше щастливата, кипяща от енергия Лив, която гребеше в лодка в езерото в Сентръл Парк. До нея бе Самюъл. За миг я обзе пристъп на гняв, че брат ѝ бе донесъл цялата тази разруха, че я бе оставил сам-самичка на света сред овъглените останки от предишния ѝ живот. Обаче бе прекалено уморена, за да се ядосва. Бе прекалено уморена за каквото и да било. И ако Скай не я бе сграбчил в съчувствена прегръдка, би могла да легне на земята и да заспи мигновено. Захлипа, опряла глава на якото му рамо. Чувстваше се окаяна и самотна, но миризмата на полицейската патрулка, пропила униформата му, като че ли ѝ вдъхна успокоение.

-      Хайде, стига - подкани я той, докато я галеше неловко по гърба. - Не го преживявай толкова. Имаш ли къде да отидеш, да се обадиш на някого, освен на мен? - Тя поклати глава и той се замисли как да разреши ситуацията, какво да каже, за да я накара да се почувства по-добре. Бездруго не го биваше в приказките и нямаше представа как да постъпи.

-      Бих те поканил у дома - каза Скай, - но трябва да те предупредя, че майка ми ще те побърка с въпросите си. Гледала те е по новините и най-вероятно ще се отнесе с теб като със знаменитост. Нищо чудно да покани приятелките си. Недей да плачеш, това няма да ти върне къщата. Ще се опитам да измисля нещо.

53

Четири сутринта в Нюарк, Ню Джърси.

Десет сутринта във Ватикана.

Международните новинарски канали бяха започнали да излъчват репортажи от земетресението в Руин още предната вечер, заедно със слуховете, че още неколцина от оцелелите в Цитаделата са предали богу дух. Клементи бе прекарал цялата вечер и по-голямата част от нощта в разговори по обезопасената си срещу подслушване линия. Поглъщаше жадно всяка дума, очакваше с нетърпение потвърждението, че заплахата, надвиснала над начинанието му, е премахната. В крайна сметка умората го бе надвила и той бе заспал, без да получи отговор на този въпрос.

Веднага щом приключи със сутрешните си молитви и служебни задължения, кардиналът се втурна в кабинета си и влезе в електронната си поща.