Читать «Ключът» онлайн - страница 109
Саймън Тойн
- Виж какво, Скай. Само ме отведи у дома и ще ти разкажа всичко. Ако поговоря за случилото се с някого, това би могло да отключи спомените ми. Освен това нямам търпение да взема един душ и да се преоблека.
- Да те отведа у дома значи... - започна Скай, но не довърши.
Лив забеляза угриженото му изражение. Бе го виждала и преди. Тази негова вездесъща честност означаваше, че Скай е възможно най-лошият играч на покер. Това изражение означаваше, че Скай се готви да ѝ съобщи лоша новина.
- Какво има? - подкани го тя.
Той поклати глава.
- Вероятно е по-добре да ти покажа.
50
Дик си проправи път до началото на опашката, събрала се на таксиметровата стоянка, и разказа на шофьора една набързо скалъпена история за това как приятелят му бил арестуван. Таксиметровият шофьор притежаваше доста оскъдни познания по английски, но все пак схвана достатъчно и последва полицейския автомобил на безопасно разстояние. Дик поглеждаше от време на време, за да се увери, че не са изгубили патрулката от поглед, а междувременно пишеше имейл, с който да докладва случилото се до момента. От досието на момичето бе научил, че е работило като криминален репортер, затова предположи, че негов познат е дошъл да го вземе от летището. Едва ли ставаше въпрос за официална охрана, нещата бяха протекли прекалено лежерно за целта. Вероятно това бе приятелят на момичето. В такъв случай жалко за него. Дик трябваше да се придържа към графика си и всеки, който се изпречеше на пътя му, щеше да попадне в графа „случайни жертви“. Дик се надяваше, че който и да е дошъл да вземе Лив, ще я отведе на някое тихо и спокойно местенце - в идеалния случай къща с мазе.
Довърши имейла и го прочете, за да се увери, че не е пропуснал някоя важна подробност. Добави и снимката на корицата на книгата, която момичето бе чело в самолета. Тя можеше да и няма никакво значение, но друг щеше да прецени това. Накрая, след като остана доволен от прочетеното, Дик натисна „изпрати“ и не откъсна поглед от телефона, докато не се увери, че съобщението е изпратено.
Полицейският автомобил отпред пое по магистралата „Маккартьр“. По това време на нощта нямаше много движение, затова проследяването му се оказа доста лесно. Дик каза на шофьора да изостане още малко. След два-три километра стоповете на патрулката присветнаха и колата напусна магистралата. Таксиметровият шофьор понечи да ускори, но Дик го спря. Видя, че полицейската кола се насочва към Айрънбаунд, едно от предградията на Нюарк, и си спомни нещо от досието на момичето, което му помогна да определи къде точно отива то.
- Добре дошла у дома - прошепна той съвсем тихо. - Добре дошла у дома.
51
По времето, когато Дух приближи достатъчно, за да огледа източника на светлината в пустинята, първите лъчи на изгрева вече започваха да обагрят хоризонта. Бе доближил целта си с пълзене, като следваше релефа и се криеше в нощните сенки, за да остане незабелязан. Сега лежеше на склона на плитка долчинка, право срещу обекта, който изучаваше през бинокъла.
