Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 76

Тео беше репетирал отговора няколко пъти. Пийна глътка вода, прокашля се и каза:

— Защото според мен не е редно семейство Куин да изгубят фермата си, която е на семейството им повече от сто години. Не е редно щатът да отнема частна собственост за ненужни проекти. Опасно е да се строят магистрали близо до училища и футболни игрища, особено след като никой не е проучил какво ще е замърсяването. Не е редно политиците да помагат на своите приятели да печелят пари от такива неща. По много причини, татко.

— И все основателни, трябва да добавя — побърза да се обади госпожа Буун и ядосано изгледа съпруга си.

Тео не беше приключил.

— И най-важното, бесен съм на човека, който нарани Джъдж. Ако беше там, когато едва не го уби, щеше да си на друго мнение.

— Не ми изнасяй лекции.

— Не изнасям никакви лекции.

— Определено не го прави — каза госпожа Буун.

Фронтовата линия се очерта ясно. Двама срещу един — господин Буун щеше да понесе тежко поражение. Тя продължи:

— Според мен е похвално, че Тео иска да се присъедини към борбата. Повечето тринайсетгодишни момчета не дават и пет пари.

Давай, мамо, помисли си Тео и си отряза още едно парченце пилешко. Хвана го натясно, сега нанеси съкрушителния удар. Разговорът обаче затихна и семейство Буун продължиха да се хранят мълчаливо.

Накрая Тео попита:

— Татко, имаш ли нещо против да го направя?

На което майка му побърза да отговори:

— Разбира се, че няма против, Тео. След като си толкова ангажиран с този проблем, запретни ръкави. Нали, Уудс?

Уудс Буун не можеше да спори и го съзнаваше. Предаде се с едно немощно:

— Да, струва ми се.

20.

Следобед в петък Тео и Харди се възползваха от едночасовата занималия и се срещнаха в библиотеката. Училищният интернет сървър беше по-бърз от лаптопите им и те спестиха време, използвайки настолните компютри, до които всички ученици имаха достъп при поискване. Когато влязоха в интернет и техническият служител се отдалечи, бързо се заеха да търсят информация. Футболните данни се оказаха най-лесно достъпни в училищната система на окръг Стратън.

Предишната вечер, след като си тръгнаха от офиса на ЕСС (вече като пълноправни активисти), Харди прекара цял час във Фейсбук. Той играеше в отбора «Ред Юнайтед», който имаше страница във Фейсбук. Харди огледа страниците на други отбори от Четиринайсета младежка дивизия и бързо събра списък от сто играчи, момчета и момичета. Скрит в библиотеката, сега Харди профуча през Фейсбук и бързо добави към списъка десетки имена.

Тео шестваше из системата на училищата. Според официалния уебсайт в началното училище «Джаксън» в момента учеха 415 деца от предучилищна до пети клас, но нямаше списък и със сигурност нямаше информация за учениците. Публикуван беше хубав указател на учителите с цветни снимки и имейл адреси и Тео реши, че това е добра отправна точка. Организацията на родителите и учителите имаше отделен уебсайт с няколко имена и информация за контакт, но нищо повече.

Почти цял час двамата бяха погълнати от издирването на имена — на ученици, учители, родители, администрация, — всеки, с когото Тео и Харди можеха да се свържат, за да представят материалите от малката си кампания.