Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 75

На Тео този човек страшно му харесваше. Беше юрист, корав и готин тип със сериозна работа и запален привърженик на опазването на околната среда. Изглеждаше безстрашен, готов да се сражава, да се изправи срещу едрите риби. Дори кабинетът му беше хубав, толкова различен от старомодните кабинети в «Буун и Буун».

— Нуждаем се от помощта ви, момчета — каза Себастиан. — Какво ще кажете? Наистина можете да промените нещата, ако се включите и поведете борба. От един отбор сме.

Харди погледна Тео, който погледна Себастиан, който пък кимаше, все едно искаше да каже: «Стиска ли ви, момчета?».

— Готов съм — каза Харди.

— Ами ти, Тео? — попита Себастиан. — Те опитаха да убият кучето ти.

Тео си припомни кошмарния побой на Джъдж с колчето, кръвта и как беше вдигнал към него изпълнените си с болка уплашени очи. Тео си помисли за кучето си, помисли си за семейство Куин и за любимата им ферма и колкото повече се замисляше, толкова повече растеше решимостта му. Погледна към Харди, после изгледа Себастиан, скръцна със зъби и отговори:

— Бройте и мен.

— Страхотно! — възкликна Себастиан го тупна по рамото.

Точно в седем часа в четвъртък вечерта тримата Буун и Джъдж седнаха да вечерят. Както винаги, в четвъртък ядяха печено пиле от турския ресторант, хумус, пита и, конкретно тази вечер, кускус.

Това не бяха любимите храни на Тео, но Джъдж обожаваше пилешко. Той явно се възстановяваше с всеки изминал час, защото се движеше повече и спеше по-малко.

— Тео, къде изчезна днес следобед? — попита господин Буун.

Тео го очакваше. Някой в правната кантора обикновено забелязваше отсъствията му и най-често това беше Елза. Можеше да държи два телефонни разговора на изчакване, да бъбри с току-що дошъл клиент и да чете имейли на екрана — всичко това едновременно, — и пак да знае кога точно Тео се е изнизал през задната врата. Той преглътна и отговори:

— С Харди ходихме в Екологичния съвет на Стратън.

— Нима? — заинтригувано възкликна майка му.

Баща му се намръщи и попита:

— Защо?

— Бащата на Харди беше там и искаше да се отбия — отговори Тео. — На една стена бяха окачили грамадна увеличена снимка как с Джъдж вчера си тръгваме от съда.

— Значи си герой? — попита майка му.

— Нещо такова, заедно с Джъдж.

— Запозна ли се със Себастиан Райън? — попита тя.

— Да, много приятен човек. Иска с Харди да помогнем, като организираме децата да се противопоставят на строителството на обходния път.

Госпожа Буун продължаваше да се усмихва, но наблюдаваше господин Буун, защото очакваше остри думи. Тео се нуждаеше от подкрепата на майка си в този разговор.

— Кои деца по-точно? — попита господин Буун.

— Учениците в началното училище «Джаксън» и футболистите. — Тео небрежно отхапа голям залък, все едно ангажиментът беше дреболия.

— Страхотна идея, Тео — отбеляза майка му. — Как планирате да я осъществите?

— Още не сме решили.

— Защо толкова държиш да се набъркаш в тази каша? — попита господин Буун бавно и строго.