Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 77

След училище Тео скучаеше и убиваше времето си в кантората. Планираше в четири часа да се срещне с Ейприл Финмор в «Гъфс», сладкарницата за сладоледено кисело мляко на главната улица, както се стараеха да правят веднъж седмично. Нейните по-големи братя и сестри бяха избягали от нещастния си дом и Ейприл често оставаше самичка. Тео не я съжаляваше, защото тя не търсеше съчувствие, освен това беше умна, забавна и талантлива художничка. Той не я смяташе за свое гадже, а просто за близък човек, който по стечение на обстоятелствата беше момиче. Повечето му приятели не разбираха как е възможно да имаш приятелка, която не ти е гадже. На Тео му беше втръснало да обяснява. Беше сложно.

Правният асистент Винс, който работеше за госпожа Буун, надникна в кабинета на Тео и попита:

— Можеш ли да минеш през съда и да заведеш тези неща преди пет часа? — И още докато питаше, му метна папка с документи. Сигурно бяха за един от многобройните разводи, които майка му водеше в момента.

Тео скочи на крака и отговори:

— Разбира се, веднага отивам.

— Благодаря — каза Винс и изчезна.

Малко неща бяха по-приятни за Тео от посещенията в Окръжния съд на Стратън и той се понасяше натам при най-дребния повод. Пресегна се надолу, потупа Джъдж по главата, обясни му, че ще се върне след малко, после грабна папката и отпраши.

Съдът беше най-голямата постройка в града и със сигурност най-важната. Отпред имаше големи дебели колони и дълги бели стълби към главния вход. Тео остави колелото си на стойката за велосипеди и се понесе по стълбите.

Обикновено централното фоайе беше пълно с адвокати, полицаи и чиновници, но Тео знаеше от опит, че в петък следобед ще е празно. Беше чувал майка си да се оплаква, че на практика е невъзможно да намериш съдия в петък следобед, и беше чувал Айк да разказва за адвокатите, които бързали към любимите си барове, за да обсъдят поредната дълга и напрегната седмица.

Фоайето беше пусто. Тео се изкачи на бегом по стълбите до третия етаж, където се намираше Семейният съд. Вътре го посрещна любимата му секретарка, прелестната млада Джени, тайната любов на живота му и жената, за която той би се оженил, ако тя вече не беше женена и бременна.

— О, здравей, Тео — поздрави го Джени с усмивка. Сините й очи винаги искряха, докато говореше с Тео, което пък неизменно го караше да се изчервява. Усети как бузите му пламват.

— Здравей, Джени. Трябва да заведа тези документи — подаде й той папката и тя я отвори.

— Страхотна снимка имате с Джъдж във вестника — отбеляза Джени и се зае да сортира документите. Тео просто стоеше от своята страна на дългия плот и я гледаше.

— Благодаря — отговори той.

— Как е Джъдж?

— Горе-долу. Доста е смазан, но ще оживее.

— Доколкото чух, онези типове излезли от ареста днес сутринта.

— Точно така — каза Тео. — Адвокатката им започнала обжалване и ги измъкнала, но това не е краят. Рано или късно ще лежат в затвора.

— Дано — каза Джени, подпечатвайки документите, които преместваше от една на друга купчинка. — Веднага ще ги заведа, Тео.