Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 74

— Къде е нашето място? — попита той.

— Да организирате децата. Те са твърде малки за Фейсбук, но имат по-големи братя и сестри. Четиристотин ученици се равняват на триста семейства, защото някои имат повече от едно дете в училище. Организирайте учениците, родителите, учителите. Харесва ми идеята вие двамата да увлечете и другите деца и да предизвикате гнева им. Ако децата се ядосат, и родителите ще се ядосат, а те, разбира се, са гласоподавателите. Всичко се свежда до политиката. Какво ще кажете?

Тео и Харди разглеждаха картата смръщено и не знаеха как да реагират.

Себастиан никога не чакаше дълго за отговор.

— Става още по-хубаво — продължи той, направи крачка встрани и посочи към новия футболен комплекс, близо до началното училище «Джаксън». — Погледнете това: футболният комплекс на Стратън. Открит е преди две години и има десет нови игрища, всичките с осветление.

— Аз играя там — отбеляза Харди.

— Знаете ли колко деца играят футбол в областта?

— Милион са — пошегува се Тео.

— Много. И така, обходният път отнема поне три от игрищата тук, от източната страна, но, разбира се, имаме обещанието, че игрищата ще бъдат преместени от западната страна. В това отношение проблемите са два: първо, не може да се вярва на никакви обещания и, второ, щатът още не притежава земята, на която обещава да построи тези три игрища. Но да допуснем, че удържи на думата си и премести игрищата. Това означава, че следобедите от май до октомври няколкостотин деца, родители, треньори и други зрители ще бъдат в комплекса и ще се опитват да гледат мач, докато край тях ще боботят четири платна с натоварено движение.

— Значи трябва да организираме и децата от футболните отбори — отбеляза Тео.

— Точно така. А те са хиляди. Подразните ли футболните фенове, нашите петима членове на комисията ще хукнат да търсят къде да се скрият.

— Толкова ли е лесно? — попита Тео.

— Не, не е. Не забравяй, Тео, че много от местните жители подкрепят обходния път. До гуша им е дошло от движението по Батъл Стрийт и смятат, че това е разрешението. Предпочитат обходен път. Чувал си го, нали?

— Да, четох във вестниците.

— Не са малко.

Себастиан се отдръпна от картата и седна върху бюрото.

— Момчета, идеята е децата от общността да се ядосат, да се ангажират и да им се чуе гласът. От една страна са едрите риби — политиците, транспортните компании, предприемачите, бизнесмените, които пишат големи чекове на политиците, а от другата страна имаме деца, които ще бъдат прецакани. Получава се страхотна история и, честно казано, ще ни е нужна цялата възможна помощ. Битката е трудна и големите пари са срещу нас. Публичното изслушване е следващия месец, затова работим денонощно.

— Кога ще гласува комисията? — попита Харди.

— На публичното изслушване. Не се обсъжда много, но май двама са «за» обходния път, един е «против», а другите двама не са решили. Ама кой знае какво ще направят онези типове, за да ги убедят! Честно казано, в момента не съм голям оптимист.

Мобилният му телефон завибрира. Себастиан го измъкна със замах от джоба си, погледна го и реши да не вдига. След това забръмча телефонът върху бюрото му, но той и него пренебрегна.