Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 73

Тео не знаеше, че се присъединява към каквото и да било. Изведнъж се почувства страшно неудобно, че е център на внимание на място, на което не е стъпвал досега. Каза нещо от сорта на:

— Дааа, разбира се, радвам се да се запознаем.

— Как е кучето? — попита го някой от тълпата.

— Страхотно се справя — отговори Тео.

— Искаме да го видим — обади се друг.

— Напоследък не излиза много — обясни Тео и на някои това им се стори забавно. Други започнаха да се оттеглят.

— Да се връщаме на работа — призова ги Себастиан и навалицата се разпръсна.

Тео и Харди последваха Себастиан към дъното на продълговатата стая, където в малко крило беше сгушен открит кабинет. Бюрото, някога дървена врата, сега качена върху две макари от кабели, се стори на Тео най-страхотното бюро, което е виждал. Край него нямаше столове, а и Тео вече беше забелязал, че членовете на ЕЕС работят прави. Никой не седеше. Мислено си напомни да попита майка си за това. Сигурно беше някаква нова мода.

Тео и Харди стояха прави и оглеждаха тухлените стени, които бяха покрити със снимки, дипломи и карти. Тео забеляза най-напред диплома от Станфорд по право. Себастиан Райън беше млад, може би още нямаше четирийсет, а с джинси, боти и брада приличаше по-скоро на ловен водач, отколкото на адвокат, защитник на околната среда.

— Чувам, че и двамата ти родители са адвокати — каза той.

Тео кимна.

— Чувам също, че ти самият си доста добър адвокат.

— Още не — отговори Тео.

— Знае много за законите — обади се Харди.

Себастиан беше нервен и напрегнат и не му се говореше много.

— Атакуваме този обходен път на много фронтове. Злоупотреба с правото на държавата да отчуждава частни имоти, унищожаване на природни богатства, шум, замърсяване, безумен план на движението по пътищата и така нататък. Хрумна ми една откачена идея, която искам да споделя с вас, момчета.

Тео и Харди кимнаха — всъщност нямаха друг избор.

Себастиан се приближи към стената от лявата си страна и посочи към голяма карта на предложения обходен път. Съсредоточи се над едно конкретно място:

— Това е началното училище «Джаксън», от предучилищна до пети клас. Четиристотин ученици. В момента е уединено, изолирано от шума на уличното движение, занимава се със своите дела, образова децата, докато навън чуруликат птички и ветрецът разклаща листата. Очертава се обаче икономическо развитие. Обходният път пресича паркинга през средата и минава на стотина метра от входа на училището. Така че след две години ще има четири платна с натоварено движение, големи камиони и автобуси, които ще изпускат дизелови пари във въздуха, а автомобили ще прелитат със сто и двайсет километра в час. Катастрофа! Тъжното е, че никой не е проучил внимателно въздействието на обходния път върху здравето на тези деца. Губернаторът няма представа, хората му също. Пътната служба на щата не е направила проучване. В момент събираме пари, за да наемем експерти, които да направят анализи и прогнози, но парите не достигат.

Тео се съмняваше, че от него и от Харди се очаква да напишат големи чекове.