Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 72

— Виж, татко, съжалявам, но не съм искал да стане така. Не съм искал Джъдж да бъде ранен, не съм искал вчерашното дело. Не съм искал снимката си на първа страница. Просто се случи и ако господин Форд е ядосан, съжалявам. Честно казано, според мен реакцията му спрямо нашата правна кантора е пресилена.

— Нашата правна кантора ли?

— Моето име стои на табелата.

Господин Буун се усмихна и, изглежда, се поуспокои. Тео подозираше, че той всъщност не е разстроен от загубата на Джо Форд като клиент.

— Върви да си довършиш домашните — каза баща му и се изправи.

19.

Тео се мъчеше да запамети някакви испански глаголи, когато на вратата му се почука. Беше Харди. Той влезе, спря да погали Джъдж по главата и да му каже няколко думи, после попита:

— Тео, свободен ли си за около половин час?

Обикновено, след като се явеше в кантората, Тео можеше да влиза и да излиза, когато си поиска, стига да си е написал домашните.

— Разбира се. Какво има?

— Да се качим на колелата. На десетина минути е. Искам да ти покажа нещо.

— Какво?

— Изненада.

Осем минути по-късно спряха пред стар тухлен склад в квартал «Делмонт», близо до колежа «Стратън». Повечето помещения изглеждаха запустели, но към улицата гледаха няколко офиса. Табелата над единия гласеше: ЕКОЛОГИЧЕН СЪВЕТ НА СТРАТЪН.

— Ето тук — каза Харди и двамата влязоха през входа.

Офисът на ЕСС беше дълга и широка стая с високи греди на тавана, голи тухлени стени и бетонен под, който се нуждаеше от сериозно метене. Имаше няколко бюра и маси, много компютри, въздушни снимки и карти, забодени по стените, и поне половин дузина кучета. Явно, ако работиш за ЕСС, можеш да си водиш и кучето на работа. Мястото жужеше от енергия и повечето хора бяха млади. Виждаха се много бради и тениски върху избелели джинси.

Преподобният Чарлс Куин, бащата на Харди, водеше сериозен разговор, когато погледна към тях и забеляза Тео.

— Тео Буун, самият той! — оповести високо свещеникът.

Хората го чуха и преди Тео да разбере какво се случва, го поведоха — по-скоро го избутаха — към една голяма стена. На нея беше забодена снимката от сутрешния вестник, но многократно увеличена. Беше гигантска, много по-голяма от естествените размери, и Тео се слиса да види себе си и своето куче толкова грамадни, че да заемат цяла стена. Част от репликата му да се бори «срещу обходния път и срещу всички негодници, които работят за него» беше изписана с дебели букви и се точеше над снимката. Докато Тео се взираше смаяно в стената, стаята притихна и хората се струпаха край него. Преподобният Куин каза:

— Бих желал да представя на всички господин Теодор Буун, героя на днешния ден, собственика на най-прочутото куче в града и голям приятел на сина ми Харди.

Тео неловко кимна на другите. Скоро щеше да научи, че всъщност само шепа от тези хора действително работят за ЕСС. Повечето бяха доброволци и студенти от колежа «Стратън».

Мъж на име Себастиан Райън пристъпи напред и се ръкува с Тео.

— Аз съм директорът на ЕСС и ние много се радваме, че се присъединяваш към нас.